Sponsored By

Sponsored By
Конкурс "Красиво село"- Участвайте тук. Спечелете ваучер на стойност 50 лв от Photo Pavillion!

събота, 30 юли 2011 г.

Професионални деформации



Известно е, че трудът положително влияе на човешката психика. Но многогодишното изпълнение на една и съща професионална дейност води до професионална умора, различни психологични бариери, обедняване на репертоара от начини по който се извършва дейността, загуба на професионални умения и навици, намалена работоспособност. Много са професиите, които дават и професионални деструкции.


Една от най-популярните днес професии – юрист, в която героят освен външен блясък, остроумие и логика, високи хонорари, проявява и обратната страна на медала – необходимост с години да откриваш грешки, тънки места, двусмислици и т.н. С времето това прераства в навик, и ако премине в автоматично поведение може да се стигне до там в приятелска компания при всяка шега да се намери конкретен случай от практиката или съдебната зала, член от наказателния кодекс. Като ще подписва документ, юристът буква по буква ще изучава текста и ще издирва всевъзможни негативни последствия и начини за отстраняването им.


Лекар – също уважавана професия. Но тези хора постоянно са принудени по собствено желание и без желание да помагат на познати и непознати, да изслушват оплаквания за болежките и недъзите на околните. И тогава изникват естествено проявите на цинизъм и грубост като начин да се справят с емоционалното свръхнатоварване. Ако лекарят ежедневно се сблъсква с въпросите на живота и смъртта, то с времето неговата способност спокойно, и не винаги уместно, да обсъжда вцепеняващи подробности от практиката, могат силно да шокират неподготвената публика.


Счетоводител и икономист. Постоянна работа с цифрите, без съмнение, формира ред полезни житейски навици. Като негативни последици можем да посочим натрапчивия стремеж по няколко пъти да се проверяват всички цифри, внимателност към детайлите (даже прекалена), желание да се контролират всички разходи – започвайки от стотинките за сладолед и завършвайки с тоталния контрол над личните финанси.


Учител.Повечето от тях обожават работата си. Дотолкова, че не могат да се спрат.Стремежът да поучава може да отрови живота на околните ако ситуацията се остави без контрол. Всички ще изслушват поучителните интонации, промъкващи се в гласа му, неговата увереност в абсолютната му правота и отношение към другите като към малки деца. В същото време ако се научи да се контролира преподавателят или учителят могат да бъдат интересни и приятни събеседници.


Мениджър по продажбите. Когато един продавач се научи да обуздава своето професионално усърдие – това е прекрасно. Иначе той може с повод и без повод да продава продуктите на своята компания, своите идеи – ако има клиент, то истинският продавач няма да го пусне да си тръгне просто така, без да купи поне едно нещо или да остави няколко телефонни номера на други потенциални клиенти. От една страна продавачът силно се изморява от безкрайни контакти с различни хора, които не винаги изпитват позитивни емоции,от друга страна – той сам се стреми към тези контакти. Изходът за представителите на тази професия може да бъде навикът да „превключват” от състояние на продавач в други, по спокойни емоционални състояния, при които човек си почива.


Пиар–агент. Много съвременна професия, предполагаща управление на слуховете. Този човек знае всичко за всички и при нужда умее да го използва. Всяка информация става оръжие в ръцете на пиар- агента. В зависимост от отношението към човека, фирмата или събитието – всеки факт, дори най- безобидният, може да бъде представен от представителя на тази професия като нищожен или огромно постижение, което служи на глобалния прогрес или е от световен мащаб. Как да му вярваш?


Програмист. Умее почти всичко свързано с компютъра. Сърди се на всеки, който му зададе въпрос, на който, по негово – на програмиста, мнение, би могъл да си отговори самостоятелно. Решава най-сложни софтуерни задачи. Понякога не е в състояние да реши най-прости битови задачи. Може да подлуди околните с безупречна логика и навика да мисли с алгоритми. Всичко, което му изглежда нелогично може да го вкара в състояние на „зависване на системата”.


Професионален ръководител. Навикът да ръководи хора се проявява както на работа, така и вкъщи. Незаменим е при контакт с представители на обслужващи професии – моментално е в състояние да сложи в ред всички и да ги накара да работят бързо и качествено. Понякога на директора му е трудно да си спомни за обикновените човешки чувства и да изрази емоции без предварителен анализ на всички възможни системни последствия. Навикът да ръководиш може да се разпространява върху приятели, близки и роднини.


Психолог. Според полученото образование може с часове да задава различни неясни въпроси. По-лошо е ако това се съпровожда от диагнози - „Вие сте екстарверт!”. В отделни случаи психолозите започват да търсят навсякъде патология (по нещо си приличат с лекарите) и се опитват да я „отстранят” с няколко съвета. Много психолози страдат от мания за величие, което може да се изразява в желанието да дадат съвети буквално на всички и при всеки повод (тук си приличат с учителите).


Човек, чиято специалност е свързана с автомобилите. Не си се представя без автомобил. Превозното средство е станало за него не само дом, но и смисъл на живота. Ако нещо се повреди, го преживява като болест в семейството. Наизуст знае картата на града, може да си уплътни времето в задръстването. Забелязва всякакви детайли, свързани с уличното движение. В компания може да разказва с часове за разнообразни резервни части, за марки, за модели коли и особеностите на автосервизите. Има чувство за хумор, понякога – доста специфично.


Човек на изкуството.Този човек може да направи впечатление навсякъде. Често актьорите, телевизионните и радио журналистите, и другите светски персони, знаят много забавни истории и могат с часове да ги разказват. Да се общува с тях е весело и приятно. Но от навиците им се набиват на очи – да говорят с добре изнесен глас, да позират и да цитират. Понякога извършват нестандартни постъпки или се обличат по невъзможен начин, държат се предизвикателно, без оглед на това къде се намират.


Всички посочени по-горе битови портрети,  без съмнение, са карикатурни. Но разпознаването на типичните деформации ще ни позволи да се познаваме по-добре и каквото можем – да направим.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Как да се отнасяме с възрастните


Защо се случва така, че деца и родители постоянно се карат, тровят си живота с постоянни сръдни,  забележки и дребнави спорове? Къде е причината? Старите ли са толкова обидчиви и докачливи, или на младото поколение не му достига търпение и разбиране за нещата?

Тези семейства, които са принудени да живеят заедно с родителите, на свой гръб са изпитали всички трудности, които неизбежно се случват когато на ограниченото количество квадратни метри се събират три поколения, и всички те са със собствени възгледи, ценности, принципи и характери.
Да, често конфликтите между родители, деца и внуци приемат такъв обрат, че за нормални семейни отношения е сложно да се говори. И изглежда така, сякаш няма изход – не можеш да зарежеш старците с отслабващо здраве да живеят сами, дори и да живеят наблизо – все едно животът им трябва да бъде взет под пълен контрол, да им се оказва постоянна помощ и грижа. Трудно е и за родителите, които доскоро са имали безусловен авторитет и са можели да поучават, наставляват и контролират децата си. Сега те трябва да осъзнаят, че живеят по-скоро встрани от скоростната лента, а животът на порасналите им деца е чужд живот, в който съвсем не ги допускат, или пък правят това без никакво желание.И тогава родителите започват да искат по някакъв начин да си върнат предишните права, предизвикват с поведение и упреци – атмосферата остава нажежена.
Как да се нормализират отношенията, възможно ли е това? – Разбира се, ако проявите търпение и разбиране. Помислете преди всичко за това как вашите възрастни родители вече не са особено здрави хора, които разбират, че животът им върви към залез. Те вече не са същите, които са били, нямат толкова сили, стеснен е кръгът им от интереси и възможности. И най-важното, появява се страхът да си стар, безпомощен, болен и да се превърнеш в товар за своите деца. Особено тежко за осъзнаване е това за хората, които са водили наситен и енергичен живот, имали са много интереси и увлечения. За тях настъпващата старост е сериозен стрес, и те се съпротивляват както могат. Точно тези родители започват с всички позволени и непозволени методи да укрепват своя авторитет и искат да контролитрат семейството на порасналите си деца, за да върнат времето, когато тяхото мнение и съвети са били приемани безпрекословно. Но ако си помислим, всъщност им трябва съвсем малко – съучастие в живота на цялото семейство, възможност да живеят с общите интереси, задачи и проблеми. И младото поколение трябва просто да разбере и признае това и да не отдалечава родителите от останалото домочадие.
Това се прави просто: като дойдете от работа, разкажете за своите неща на родителите си, разпитайте ги какво са правили във ваше отсъствие. Измислете им леки битови задачки, за да се чувстват полезни. Ако имате възможност да се възползвате от техния съвет, непременно подчертайте колко е разумно и уместно е такова решение, благодарете. Обсъждайте семейните планове, не ги изолирайте.
Ако са ви дошли гости, поканете ги на общата маса, дайте им възможност да произнесат тост, да пообщуват с вашите приятели. Седнете, послушайте обикновенните им разкази за това, което им се е случило през деня. Празнувайте техните празници и рождени дни, канете техни приятели. Подарявайте им подаръци – всеки знак за внимание е много важен – той говори за вашата любов и загриженост.
Ако вашите родители живеят отделно не забравяйте да им се обаждате. Правете го всеки ден. Дори кратък разговор и въпроси за самочувствието и живота ще са много важни и приятни за възрастните хора. И разбира се, редовно ги навестявайте - не само за да им занесете продукти и лекарства. Много важно е да прекарвате време с тях – да пообщувате и да поговорите – поне за кратко, но заинтересовано и неформално. Споделяйте грижите и проблемите на старците – не ги отхвърляйте защото ви се струват незначителни или несериозни. Даже търпеливо изслушан разказ за конфликта със съседката или новия сериал за стария човек ще е по-важен от купчини с лекарства и храни, които сте оставили в движение.
Не ограничавайте общуването на възрастните родители и вашите деца. Бабите и дядовците трябва да общуват с внуците – това ще е полезно и за двете страни. Даже ако старите са болни и безпомощни, внуците трябва да виждат и разбират, че в живота има мъка, старост, немощ и болести. Иначе ще израснат бездушни егоисти, а вас ще ви чака тежка старост.
Животът минава бързо и започваш да разбираш това едва след като премине по-голямата му част. И вие някога ще станете стари и безпомощни. И само от това как вие самите се отнасяте към своите родители, от това как възпитавате собствените си деца с личен пример, ще зависи как собствените ви деца ще се отнасят с вас, когато на вас ви потрябва грижа и помощ.

понеделник, 25 юли 2011 г.

Непосилната лекота


Веднъж си вървял един мъдрец по пътя, любувал се на красотата в света и се радвал на живота. Изведнъж забелязал нещастен човек, прегърбен под непосилно бреме.
-         Защо се обричаш на тaкива страдания? – попитал мъдрецът.
-         Аз страдам за щастието на своите деца и внуци – отговорил човекът. – Моят прадядо цял живот е страдал за щастието на дядо ми, дядо ми цял живот е страдал за щастието на моя баща, баща ми е страдал за моето щастие, и аз ще страдам през целия си живот, само и само моите деца и внуци да бъдат щастливи.
-         А имало ли е щастливи в твоето семейство? – попитал мъдрецът.
-         Не, но моите деца и внуци непременно ще бъдат щастливи! – отговорил нещастният  човек.
-         Неграмотният няма да научи никого на четмо, а къртицата няма да възпита орел! – казал мъдрецът. – Научи се първо ти самият да бъдеш щастлив, и тогава ще разбереш, как да направиш щастливи своите деца и внуци!

петък, 22 юли 2011 г.

Полезни фрази за вашето дете (препоръки)


Няколко полезни прости фрази, които ще помогнат значително на детето
да общува както с възрастните, така и с другите деца:

„Благодаря, не искам” 
Вместо капризи и крясъци, когато детето не иска нещо да яде, трябва да си спомни този шаблон. Родителите по-лесно ще приемат такъв отказ и нищо няма да наруши мира и спокойствието на масата. Ще могат да се водят разумни преговори.

„Не ми харесва”
Много е важно да научите детето да казва точно тези думи, при това да ги произнася силно, ясно и уверено. Естествено, не на всеки родител ще му е приятно да му говорят така. Затова пък детето ще може да се защити.

„Как се казваш? Хайде да играем”
Думите изглеждат прости, наивни. Но без тях детето често си играе само.

„Аз съм нервиран (обиден, разстроен, тъжен)”
Децата често не разбират своите емоции, затова е полезно да им напомняме „Ти се сърдиш защото…” Още по-полезно е да назоваваме своите емоции. И така да даваме пример на детето.

 "Ще помисля"
Това са много полезни думи не само за децата, но и за възрастните. Спомнете си колко пъти сте давали отговор, съгласявали сте се, а после сте съжалявали за необмисленото обещание. Всъщност трябва само малко време за размисъл. В общуването с детето този шаблон ще даде още едно предимство – след като помисли детето едва ли ще започне скандал „не искам, няма”. По-вероятно ще се съгласи с вашето предложение или ще е готово да обсъди някои алтернативи.

„Моля” и „благодаря”
Вежливите думи в ранна детска възраст също са шаблони. Но постепенно от навика да се държи вежливо произтича истинската вежливост.

„Бихте ли ми казали…”
С тези думи  за детето ще е по-лесно да търси помощ от чужди хора. И съседите, и продавачите, и минувачите добре ще реагират на така построена  фраза.

„С какво да ти помогна?”
Най-доброто в тази фраза е не това, че гали ухото на родителя. Тук отново,
през външния ритуал, навика, детето получава важни вътрешни нагласи.

„Ще опитам”
Най-добре тези думи да се научат от дете, което злоупотребява с „не искам”, „не умея”. Само думи, нека детето само реши, кога ще действа. И тук родителите трябва да са честни: ако се съгласи да опита лъжица от новата манджа, не трябва да настоявате то да изяде цялата чиния.

Виктория Антошина

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Банският ти говори (за отпуски и други отпускащи неща)


И така, ти си лежиш на плажа и очите ти още не са изморени от яркото слънце, а мозъкът ти още не е замаян от двете бири, които  бавно си изсмукал между десет и единадесет. Презрял си всякакви полезни съвети и забрани, свързани със смъртоносната радиация или други унищожителни природни чудеса, които те дебнат в този час. Погледът ти се рее наоколо и прескача от весело плацикащите се девойки в прибоя, към тези с по-силен самоконтрол, които царствено са се разположили под чадърите. Не е моментът да си правиш дребнави планове за бъдещето, грижливо отбягваш мисълта за възможния край на отпуската ти, той просто не съществува.
Опитваш вяло да си представиш какво води тези хора тук, дали искат да почернеят, след като шоколадовият тен не е на мода, или искат да лежат на пясъка и да дремят /точно като теб/, или пък използват единственото място където можеш да ходиш разсъблечен пред други, също разсъблечени хора.
Докато гледаш ярките петна на банските им, незнайно защо, в главата ти се промъкват някакви еротични представи, които ти не бързаш да изпъдиш и предъвквайки ги грижливо, се опитваш да усетиш вкуса на всяка една от тях. Ако сега прекъснеш за малко медитацията си и подредиш мислите си в по-друг ред, можеш да се сдобиеш с интересна информация и да обогатиш знанието си за хората. Да видим какво може да се направи.
Всеизвестно е, че цветовете, в които хората се обличат могат да кажат много за характера и пристрастията им. Нещо повече – някои тайни желания лесно стават достъпни за будния ум, стига да знае как да интерпретира получените данни. Очевидно е, че на плажа, тази информация ще е минимална, защото няма да видиш мъже с пурпурни наметала /влечение към властта/ или жени с малки черни рокли от Диор /финес, вътрешен конфликт между желания и възможности/. И все пак, не всичко е безнадеждно. За нас остават цветовете на банските костюми, по които да съдим за характера им. Трябва да кажа, още от самото начало, че мъжете не са ми интересни, просто защото не мога да видя върху тях особено разнообразие от цветове и модели. Наистина, когато покрай мен мине странен младеж с бански тип прашки, малко се притеснявам, но нищо повече. При жените, нещата са съвсем други. Да видим какво ни говорят техните цветови предпочитания в ситуация на плажен релакс.
·        Зелени
Това са жени, които страшно държат да са загадъчни. Наистина, зеленото издава сдържаност и уравновесеност. Те няма да ви провокират, но тъй като са доста любопитни, ще улавят всеки ваш поглед и жест и в крайна сметка, биха могли да ви манипулират блестящо. Мисля, че в това няма нищо лошо.
·        Червени
Тези жени обичат промените. Дали това означава, че постоянно сменят партньорите си или колите си, не мога да кажа. Това се проверява на място. При всички случаи, класическото схващане е, че това са страстни личности, от които можеш да очакваш всичко.
·        Розови
Леко самовлюбени, може би с по-високо самочувствие, отколкото е необходимо, но това едва ли ще ви създаде неприятности. Малко нарцистичното отношение към себе си, може лесно да се неутрализира с подходящ разговор или своевременна покана за питие в кокетно заведение.
·        Тъмносини
Синьото означава малко хлад в отношенията, както и стремеж към една ненужна задълбоченост /точно тук и точно сега – не/. Малко трудно установяват контакт, защото традицията ги кара да се въздържат от прекалено волни изпълнения. Само че, ние знаем - няма невъзможни неща на този свят.
·        Черни
За красавиците в черни бикини се спори открай време. За едни, това означава добър баланс между строгост и недостъпност, ясни граници и добро самочувствие. Други изследователи твърдят точно обратното – това са жени, готови на всичко, но не с всеки. Тези схващания отразяват объркването на учените, защото черния цвят по принцип носи в себе си минимум информация. Опитът ни учи, че това са душевни натури, малко затворени наистина, които имат нужда от по-дълго ухажване, при това винаги с риск да бъдеш внезапно отхвърлен. Но мисля, че си струва.
·        Двуцветни
Жените с двуцветни бански не са решили какво точно искат. Те адски се колебаят. Тъй като не познават добре себе си, те са се застраховали за всякакви житейски ситуации или поне така си мислят. Тук радостта от експеримента обикновено измества страха от неуспех.
Ето как лятото ни дава възможност да проверим и затвърдим теориите и знанията си с една чудесна практика.

понеделник, 18 юли 2011 г.

Отиваме на сауна!


 Да ходиш на сауна е нормално за съвременния човек, който следи за здравето си и своята външност. Сауната е ефективен начин да се отпуснеш и да релаксираш; да възстановиш силите и енергията си - да се погрижиш за комфорта си като цяло.

 Топлината отваря порите на кожата, освобождава тялото от мазнините, от излишния холестерин, от токсините и шлаките. Много полезно е да се ходи на сауна след физически натоварвания и спортни занимания. От парата мускулите се отпускат и стават по- еластични.

 Сауната може да излекува настинка и други простудни заболявания. Особено силен положителен ефект може да се постигне, когато парата се обогати със специални масла или отвари от лавандула, мента, евкалипт. Такава сауна ще ви замести процедура на инхалация.

 За сметка на температурния контраст в сауната се закалява организма, повишава се имунитетът, развива се устойчивост към различни заболявания.

 

Правилата на сауната.

Преди да влезете в сауната вземете душ, но без сапун или гел, за да остана върху кожата естествен филм, предпазващ кожата от изсъхване. Не си струва също да си миете косата, за да не се прегрява в сауната главата. Първия път не си струва да прекарвате в сауната повече от 10 минути.

 

Като влезете в сауната за първи път, седнете или легнете на най-ниската пейка, за да свикнете с температурата (колкото по-горе се намирате – токова по-гореща е парата). Не разговаряйте. Дишайте бавно през носа ( а не през устата!) Ако ви е горещо да дишате през носа, закрийте го с длани. Ако сте легнали, то преди да напуснете сауната трябва да промените положението на тялото – да поседите две-три минути. След като излезете, охладете се под душа, в басейна или в специална прохладна стая.

 

В сауната може да влизате няколко пъти. Всеки път минимум 7минути – максимум 15. В някои сауни на стените са сложени специални пясъчни часовници, с помощта на които могат да се засече времето, което прекарвате в сауната. След процедурата трябва да полежите на специални кушетки токова време, колкото сте се намирали в сауната – това ще ви помогне да възстановите нормалната дейност на сърдечно-съдовата система. През това време може да се пие сок, чай, билкови отвари. В сауната е по-добре да не се яде, особено ако сте там с цел да свалите излишни килограми. Цикълът на всички процедури в сауната може да заеме 2-3 часа.

В сауната се влиза с кърпа, върху която сядате на пейката.

 

Какво не бива да се прави в сауната:

1.    Не си струва да седите на най-ниската пейка с идеята да прекарате в помещението колкото може по-дълго време;

2.    На най-горната пейка – само в легнало положение, а не седнал със спуснати крака;

3.    Не си струва след сауна да се обливате с топла вода.

4.    В никакъв случай да не се пуши и пие алкохол;

5.    Забранено е да посещавате сауна по време на обострени хронични заболявания или с висока температура;

6.    Не бива да се влиза в сауната с украшения: металът може да се нагорещи и да ви изгори кожата.

 

петък, 15 юли 2011 г.

Конкурс „Красиво село” (актуализация)

Лятно време, пеперуди, светулки… чудеса. Жега, също. Може би море…
А какво стана с Красивото село?! Кой ще снима, кой ще украсява къщи, кой ще печели награди в крайна сметка?... Това е за да ви напомним – изпращайте снимки на адрес feialexa@abv.bg и после освен всенародна слава, очаквайте награда от PhotoPavilion – ваучър на стойност 50 лв.
Тук дойдоха снимки от с. Боснек, Пернишко.
Before:
After:

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Дистанция (докъде може)



Понякога, като пътуваш в трамвая и замислен накъде отива човечеството, може и да не забележиш как са ти откраднали портфейла. Знай: освен всичко друго, ти току що си получил практически урок по теория на психологическата дистанция.

Както всеки е забелязал, ние изразяваме отношението си към даден човек не само като му кажем: “колко сте мил/а” и го погледнем втренчено, но и с това, на какво разстояние до себе си го допускаме при контакт. Това си е личното ни пространство, очертано около всеки от нас с невидими, но абсолютно ясни за всички нормални хора граници. Във връзка с това, психолозите разделят дистанцията, на която някой е склонен да допусне другия до себе си на четири зони.

Зона на интимното общуване.
Тя е от 50 сантиметра до непосредствен телесен контакт. Както всички сме забелязвали, от такова разстояние си общуват влюбените, родителите с децата си /преди пубертета/ и много близки приятели. Навлизането в тази зона на непознат човек е нещо недопустимо и обикновено се приема като сигнал за агресия и заплаха. Разбира се, има някои професии, при които такъв контакт е разрешен – лекари, медицински персонал, шивачи и други такива, които само така ще могат да ти свършат работа. Дистанцията в препълнения трамвай също ни налага една интимност, която е нежелана, но пък осигурява на професионалните джебчии подходящи условия на труд.
Проблемът се проявява  по интересен начин при различните култури. Общата закономерност е, че при по-южните народи /особено в Латинска Америка/ при разговор със случаен събеседник на улицата, той се стреми да се качи върху теб, показвайки по този начин учтивото си желание да ти помогне.

Зона на личното общуване /от 50 см до 1.5 м/.
Като правило, това е разстоянието, при което контактуват познати помежду си хора. То им позволява да се ръкуват, да се докосват един друг, да се потупват по раменете и т.н. Никому не е приятно както си чете вестника в полупразното кафене да му се нахендри някой непознат фен, въпреки, че евентуално е поискал разрешение. Разбира се, че е неприятно, той нарушава тези интимни метър и половина, за които вие закономерно смятате, че ви принадлежат.
Зона на формалното общуване /от 1.5 м до 3 м/.
Това е разстоянието, при което се провеждат делови, случайни и насилено - любезни разговори. Това е също така разстоянието, от което шефът споделя с вас последните си прозрения в областта, в която вие сте компетентен. Интимни теми не са предвидени, помислете си колко би било нелепо да споделяте лични неща с някого, който седи на три метра от вас.

Зона на публичното общуване /над 3 м/.
Представете си ситуация, в която вие удобно седите в уютна заличка и търпеливо чакате да свърши поредното безумно съвещание. Недалеч от вас можем да видим и скромния оратор, който възхитен от гласа си, безуспешно се опитва да привърши речта си от три часа насам. Това е то публичното общуване. При него са неуместни интимни жестове и коментари, не можете да си позволите да потупате лектора по раменете, намеквайки му, да приключва вече, не можете да смените темата с друга, по-интересна за вас и околните /например как е прекарал уикенда/. Ако непременно желаете да се намесите, трябва да спазите ред процедури - да поискате думата с вдигане на ръка, да инсценирате спешно повикване по повод болест на роднина и други подобни.

Всичко това идва да ни покаже, че ситуацията много наподобява тази при шофиране – за всяка скорост си има съответната дистанция. Спазвай я и безопасността ти е гарантирана.


сряда, 13 юли 2011 г.

Шест храни, приятели на здравата и красива кожа


Може и да звучи клиширано, но истината е, че ние сме това което ядем. Както е истина, че хубавата кожа е индикатор за добро здраве, а лошата говори за неправилно хранене.
Ето списък с няколко полезни храни, които биха допринесли за добрия вид на кожата ви и съответно за вашето излъчване и самочувствие.
1.     Бадеми.
Един от найголемите подаръци на природата за вашата кожа, те са пълни с витамин Е, фибри, омега–6 и омега–9 мастни киселини, които поддържат еластичността на кожата. Добре е да ги ядете сурови, за да не се губят хранителните им качества, като освен за кожата са особено полезни и за косата ви.
2.     Ягоди.
С високо съдържание на фибри и ниско такова на мазнини, те са идеалният летен плод. Съдържат витамин C, който е жизненоважен за запазването на младия вид на кожа, често излагана на слънце. Това, което повечето хора не знаят, е че те съдържат повече витамин C от портокала и грейпфрута, а калоричността им е по–малка. Богати са и на алфа–хидрокси киселина, която помага за премахването на мъртви клетки и за изграждането на колаген.
3.     Зелен чай.
Пълен с антиоксиданти, витамин C, D, K, както и минералите рибофлавин, цинк, калций, магнезий и желязо. Опитайте да замените сутрешното кафе с такъв чай, то и без това изсушава кожата ви, и ще забележите разликата.
4.     Сьомга.
С високата си концентрация на омега–3 мастни киселини, мазните риби като сьомга и риба–тон намаляват появата на запушени пори. Освен това съдържат и селен – минерал, помагащ кожата да стане по–нежна и действащ като мощен антиоксидант в комбинация с витамин E.
5.     Пълнозърнести храни.
Като част от всяка добра диета, тези храни са добър приятел както на кожата, така и на всяка друга част от тялото ви. Високото им съдържание на фибри помага на тялото ви да остане хидратирано и да изхвърли всякакви токсини, докато съдържащият се в тях витамин B е в полза на по–бързия метаболизъм.
6.     Вода.
Технически не е точно храна, но просто няма как да не я споменем в този списък. Много е просто, хидратираната кожа е здрава кожа, здравата кожа е красива. Сухата и дехидратирана такава изглежда по–стара, има повече бръчки и е по–склонна към пъпки. 

вторник, 12 юли 2011 г.

Думите на Учителя (дзен)



Учителят бил вече стар и не можел да ходи по горите сам. Един Ученик идвал при него и те двамата се разхождали заедно. По тесните пътечки се изкачвали все по-високо и по-високо. Учителят събирал редки билки и разказвал на Ученика за тях. Той му разказвал също за сънищата на птиците, за нощния страх на цветята, какво премълчават камъните и на какъв език говори в планинската река пъстървата.

Ученикът се връщал вкъщи и записвал това, което бил казал Учителят. Записите се трупали, трупали и престанали да се побират в голяма кутия. Тогава той решил да ги покаже на Учителя.

И ето отишъл Ученикът при Учителя и гордо му казал:”О Учителю! Нищо от твоите знания вече няма да се загуби. Много години записвах казаното от тебе, и сега се получи голяма книга!”

Учителят започнал да чете една страница, втора. Лицето му ставало мрачно и колкото по-нататък четял, толкова по-мрачно ставало. „Изхвърли това”, - казал Учителят. „Но защо?” – възкликнал неразбиращо Ученикът

„Написал си не това, което съм казал, а това, което си разбрал”.



понеделник, 11 юли 2011 г.

Какво, какво – копче!


Древните хора вместо с копчета съединявали парчетата на своите дрехи с бодли от растения, костички от животни и пръчици. В Древен Египет вече се използвали катарами или една част от плата  се промушвала в отвор, направен в друга част  или краищата просто се завръзвали.
Кой точно е изобретил копчето, не е известно: едни учени предполагат, че това са били гърците или римляните, други -  че копчето е дошло от Азия. Правели са ги основно от слонова кост. Широко разпространение копчетата получили  едва през XIII век. И почти до XVIII век се считали за признак на богатство и знатен произход: кралете и аристокрацията са можели да си позволят копчета от злато и сребро. В началото на XVIII век са започнали да ги правят от метал и мед, но почти до края на XIX век копчето е било дотолкова скъпа стока, че ги прешивали от една дреха на друга.

събота, 9 юли 2011 г.

Великата суша (какво да пием в жегите)


 Обичайно човешкият организъм изпарява 2 – 2,5 литра влага в денонощие, а в жегите и при сериозни физически натоварвания говорим за количества, които могат да достигат и 4 литра. Много ли е това или малко? Учените смятат, че при един литър изгубени течности ни мъчи жажда, при 2 – намалява умствената дейност, при 3 – започва световъртеж, при 4 – са възможни припадъци или сърдечни пристъпи. Приблизително 1/3 от недостига на влага може да се възстанови от хляба, супите, зеленчука и плодовете, останалите 2/3 – са от напитките.


Чай (*****)
За да утолите жаждата си с чай, ще ви трябва количество с една трета по-малко, отколкото ако пиете вода. Няма значение дали е горещ, студен или топъл. В полза на зеления чай е високото съдържание на витамин Р, който благотворно се отразява на кръвоносните съдове. Черният чай добре тонизира за сметка на кофеина.
Горещият зелен чай е в състояние да защити кожата от ултравиолетовите лъчи: 4 чаши дневно – и резултатът е на лице.

Вода(****)

Най-разпространена и достъпна течност. По способността да утолява жаждата, заради голямото количество соли и биологични активни вещества, студената минерална вода е на второ място след чая. Прекрасно стимулира, освежава и премахва умората. Ако нямате гастрит, пийте газирана вода – предизвиква по-голямо слюноотделяне и по-бързо побеждава жаждата. С малко  лимон или друг кисел плод – ще е още по-добре, защото смисълът на утоляване на жаждата е не да се поеме по-голямо количество течност, а да се набавят хранителни вещества във вид на захари, органични киселини и минерали.

Сокове и нектари(***)
През лятото са добри доматеният, вишневият, грейпфрутов и сливов сок. Киселият вкус дразни вкусовите рецептори, започва обилно слюноотделяне – и ни се струва, че наоколо вече не е толкова горещо. Хубаво е соковете да са разредени – изотоничните напитки ( близки по концентрация до кръвната плазма) по-бързо се усвояват и носят облегчение. Не съветваме сокове, приготвени от сух концентрат.

Кисело-млечни продукти(****)
Кисел мляко, айрян – включващи органични киселини, прекрасно утоляват жаждата. При това добре се усвояват от организма ( за  1 час – 91%, докато прясното мляко – 32%). Всички кисели млека може да се консумират със сладки плодове, зеленчуци.

Бира(**)
За жалост, любимият на много хора „нектар от хмел” съдържа алкохол, и затова две бутилки на ден са вече в повече. Работата даже не е в бирения алкохолизъм, а в това, че спиртните напитки не могат да възстановят пълноценно изгубената вода. Освен това бирата е калорийна, а значи не е подходяща за тези, които мислят за фигурата си.
Чешките и немските учени обаче, казват, че в количество една халбичка в ден, понижава риска от сърдечно-съдови заболявания, положително влияе на бъбреците, повишава защитните сили на организма.

Компот(**)
Ако сме точни, компотът не се отнася към напитките, а към сладките десерти, доколкото най-ценното в него не е течността, а плодовете. Утолява жаждата слабо, защото има повече захар, отколкото органични киселини или минерални соли.

Лимонада(*)
Първообразът на съвременните газирани напитки е бил лимонадата, която приготвяли от малко захар, спиртена настойка на лимонена кора с цитрусов сок и вода. Сега производителите са се отказали от плодовите сиропи и билкови тинктури и са ги заместили с по-евтини концентрати. Затова основни компоненти на лимоадите в наши дни са оцветители и консерванти.Те почти не утоляват жаждата и се употребяват в по-големи количества, отколкото безвкусните течности. Приятните усещания ни играят лоша шега, с всяка глътка получаваме множество „странични вещества” – ароматизатори, овкусители, добавки. Цялата тази „химия” оставя възсладко послевкусие, и се налага да пиеш още и още..

Автор: Михаил Гурвич,диетолог

Козма Прутков (афоризми - част)


1.Никой не може да обгърне необятното.
2.Гледай в корена на нещата!
3.По-добре кажи малко, но го кажи добре.
4.Какво да кажат за тебе другите, ако ти самият не можеш за себе си нищо да кажеш?
5.Отслабващата памет е подобна на гаснещ светилник.
6.Отслабвщите очи винаги ще сравня с помътняло огледало, даже малко пукнато.
7.Влюбеният в една особа страстно – търпи друга тъкмо по сметка.
8.Ако искаш да си красив – стани хусар.
9.Ако нямаше шивачи,- кажи: как би различил служебните ведомства?
10.Ако скриеш истината от приятелите, на кого ще я откриеш?
11.По-полезно е да изминеш пътя на живота, отколкото цялата вселена.
12.Ако имаш фонтан, запуши го; дай и на фонтана да си почине.
13.Геният е подобен на хълм, възвисяващ се в равнината.
14.Смъртта за това е поставена в края на живота, за да е по-удобно да се приготвим за нея.
15. Бди!
16.Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал: а) да ядеш нещо вкусно, б)да беседваш с приятел, върнал се от поход, в)да се чешеш там, където те сърби.
17.Преди да се запознаеш с някой човек, разбери: приятно ли е познанство с него за другите.
18.Всички казват, че здравето е най-скъпото нещо, но никой не го спазва.
19.Ако бъдеш попитан кое е по- полезното, слънцето или месецът?- отговори: месецът. Защото слънцето свети денем, когато и без това е светло; а месецът- през нощта.
20.Захващайки се за работа, събери духа си.
21.На дъното на всяко сърце има утайка.
22.Някои певци понякога прегракват.
23.Веднъж излъгал – кой ще ти повярва?
24.Ако искаш да бъдеш щастлив – бъди!
25.Не се шегувай с жените – тези шеги са глупави и неприлични.
26.В сградата на човешкото щастие дружбата строи стените, а любовта образува купола.
27.Ако на клетката на слона прочетеш „бивол”, не вярвай на очите си.
28.Гледайки света, е невъзможно да не се учудиш.
29.Понякога е достатъчно да наругаеш човека, за да не бъдеш излъган от него. И т. н.

петък, 8 юли 2011 г.

Сандък ли, ракла ли (не знам)


Една вечер при князa отишъл слугата му и казал:”Вашата жена, моята господарка, се държи подозрително. Сега тя е в своята стая. Там се намира големият съндък, който принадлежеше някога на Вашата баба, и който е толкова голям, че може да побере човек”.
-         Обикновено там се държат дантели – възразил князът
-         Аз мисля, че сега там има още нещо. Тя не ми позволи, на мен, Вашия слуга, да погледна вътре.
Князът влязъл в стаята на жена си и я намерил безпокойна.
-         Ще ми покажеш ли какво има в този сандък? – попитал той
-         Това са все подозренията на Вашия слуга. Не ми ли вярвате? – отговорила жената.
-         Не е ли по-лесно да отворим сандъка, без да мислим от какво е продиктувано това?
-         Страхувам се, че това е невъзможно.
-         Той какво – заключен ли е?
-         Да.
-         А къде е ключът?
Тя показала ключа и казала: „Пропъдете слугата, и Вие ще го получите”.
Князът заповядал на слугата да се отдалечи. Жената подала ключа и, явно смутена, напуснала.
Дълго размишлявал князът над случилото се. След това извикал двама слуги и двама градинари. Заедно те занесли съндъка през нощта в далечната част на градината и го закопали, без да го отварят.
От тогава нито дума за това.

понеделник, 4 юли 2011 г.

23 принципа за отношенията (непълен списък)


Принцип на огледалото. Преди да съдите за другия, трябва да обърнете внимание на себе си.
Принципът на болката. Обиденият човек нанася обиди и на другите.
Принципът на горния път. Ние преминаваме на по-високо ниво, когато започваме да се отнасяме с другите по-добре, отколкото те се отнасят с нас.
Принцип на бумеранга. Когато помагаме на другите, помагаме на себе си.
Принцип на замяната. Вместо да слагате другите на място, трябва да поставите себе си на тяхно място.
Принцип на обучението. Всеки човек, когото срещаме потенциално е способен на нещо да ни научи.
Принцип на харизмата. Хората проявяват интерес към човека, който се интересува от тях.
Принцип на 10-те точки. Вярата в по-добрите качества на хората обикновено ги кара да проявяват по-добрите си качества.
Принцип на конфронтацията. Първо трябва да се погрижите за хората и едва след това да се конфронтирате с тях.
Принцип на каменната скала. Доверието – това е основата за всички взаимоотношения.
Принцип на асансьора. В процеса на общуването вие можете да издигате хората нагоре или да ги спускате надолу.
Принцип на ситуацията.  Никога не допускайте една ситуация да означава за вас повече отколкото взаимоотношенията като цяло.
Принципът на Боб. Когато Боб има проблеми с всички, основният проблем е самият Боб.
Принцип на достъпността. Лекотата в отношенията със самия себе си помага на другите да се чувстват свободно с нас.
Принципът на окопа. Когато се готвиш за битка, изкопай за себе си такъв окоп, че вътре да се смести и приятел.
Принцип на земеделието. Всички отношения трябва да се култивират.
Принципът на 101-ия процент. Намерете 1- ия процент, с който сте съгласни и насочете в тази посока 100% от усилиятя си.
Принципът на търпението. Да пътешестваш с другите винаги е по-бавно, отколкото ако пътешестваш сам.
Принцип на празнуването. Истинска проверка за взаимоотношенията се заключава не само в това, доколко сме верни на приятелите си когато търпят неуспех, но и в това колко силно се радваме, когато постигат успех.
Принципът на дружбата. При други равни условия хората ще се стремят да работят с тези, които харесват; при други неравни условия те все едно ще се стремят към същото.
Принцип на сътрудничеството. Съвместната работа повишава вероятността от съвместна победа.
Принцип на удовлетворението. При прекрасни отношения между страните е достатъчно просто да са заедно за получаване на удоволствие.

неделя, 3 юли 2011 г.

12 заповеди на столетниците


Старите мъдреци са живеели дълго – това е ясно. Но не всички знаем, че
има едни 12 заповеди, обнародвани оше през 1912 г. в туркестанския вестник „Кара-кут” на руски език. Сега само трябва да следваме тези прости правила и да чакаме 100- летието си. Опитайте…
1. Прекарвайте повече време на чист въздух.
2. Лягайте рано и ставайте рано.
3. Прекрвайте в сън не по-малко от шест и не повече от седем и половина часа.
4. Пийте  чай или кафе рядко,  а от цигарите и алкохола се откажете съвсем.
5. Яжте месо не по-често от един път дневно.
6. Вземайте всяка сутрин гореща вана.
7. Изгорете коприната и носете дрехи от груба материя.
8. Почивайте си веднъж седмично, не се затруднявайте в този ден с четене и писане.
9. Избягвайте прекалените вълнения и неумерената умствена работа.
10. Ако сте  ерген – вземете си жена, ако сте вдовец – намере си приятелка.
11. Избягвайте прекалено затоплени помещения.
12. Възстановявайте износените от възрастта органи, използвайки в храненето съответните органи на животни.

петък, 1 юли 2011 г.

Приятелки (упътване)


По мои изчисления идеалният брой приятели, които са ни необходими е пет. Тази цифра ни позволява да поддържаме необходимата динамична дистанция /от „кой по дяволите звъни сега” до „ела веднага, защото сълзите ми капят”/, с минимум емоционални загуби. След като решихме проблема с количеството, нека поговорим за качеството, т.е. за типовете приятели, които са ни безусловно необходими.
По джентълменски съображения, нека започнем с жените и техните приятелки. И така, една добре развита физически и интелектуално жена би трябвало да разполага със следните типове приятелки:
  • Приятелка съветник. Тя не е точно домашният ви психоаналитик, но с нещо го напомня. Важни са две нейни особености – винаги ще ви изслуша и винаги знае какво да ви каже. Когато човек прекалено се заплете в проблемите си и престане да ги вижда като малки спретнати задачи, които трябва да бъдат решавани, тогава се появява съветницата. Заемайки ролята на свежия ум /clear mind, както казват американците/, тя е човекът, който ще погледне проблема от птичи поглед и ще прозре механизмите му, след което ще ви изкара от тресавището и ще ви направи отново част от решението му.
  • Приятелка от детинство. Тя знае всичките ви истории от раждането досега. В отношенията ви е имало доста звездни мигове и дори няколко провала. Обръщате се към нея относително рядко, само когато ви е страшно необходима. Тя често влиза в ролята на съветник, но по различен начин. Разликата е, че веднага влиза в контекста на състоянието и проблемите ви, което ви спестява доста време и усилия. Това е така, защото тя ви познава отначало докрай. Тя е наясно с характера ви и знае как ще реагирате във всяка една ситуация. Освен това, за добро или не, тя е вечно ваша - докато за другите роли могат да претендират различни хора в различно време, приятелката ви от детинство е несменяема.
  • Приятелка за бизнес. Това е една особена категория приятелки, с които се поддържат основно служебни взаимоотношения. Всеки е свободен сам да реши до каква степен ще се задълбочат и колко време ще продължат. Когато бизнесът приключи, връзката спокойно се разтваря в небитието. Както е казано - нищо лично.
  • Приятелка за душевни разговори и плач. Това е много важна и необходима приятелка. Тя напомня приятелката от детинство, но връзката е много по-свободна и позволява всеки да импровизира със себе си, както му лежи на сърцето. Вие получавате моментна подкрепа, без да навлизат прекалено дълбоко в душата ви. Тези отношения се наричат емоционално вентилиране. На човешки език, това е възможността да си поплачеш, в адекватно обкръжение.
  • Приятелка за ходене по магазините. Едно важно женско занимание, което най-добре се осъществява в компания. За тази цел всяка жена трябва да си има и такава приятелка. Доверявате се на вкуса и, цените го, понякога се изумявате от нейните находки. Често си разменяте подаръци.