Sponsored By

Sponsored By
Конкурс "Красиво село"- Участвайте тук. Спечелете ваучер на стойност 50 лв от Photo Pavillion!

неделя, 21 август 2011 г.

Каквото отвътре – това и отвън


- В какво е същността? – попитал ученикът
- Във висшата справедливост на света – отговорил учителят.
- А нима той е справедлив? Колко хора страдат… те са бедни, болни, а някои получават всичко без да положат усилие…
- Просто в живота всеки получава това, което иска- усмихнал се мъдрецът, - животът, съдбата са доста еластична субстанция и на всекиго се дава това, което иска всъщност.
- Какво говорите, учителю – подскочил ученикът – как можете… вие твърдите, че всички тези хора, преминаващи през нещастия, сами си просят тези неприятности?
- Седни, ти си още глупав. Този свят няма друг изход. Каквото отвътре – такова отвън… Ако те виждат света пълен с нещастия – мъдрецът замълчал – светът няма друг изход… светът е милостив към всички – той ще удовлетвори заявката на всеки. Той ще стане за човека такъв, какъвто човекът иска да го вижда.
- А защо тогава хората се стремят към нещастие? – сядайки на мястото си, попитал ученикът
- Такава е нашата култура. Този, който страда може да се оплаче и тогава ще му олекне. Ние мислим, че ако човек е преминал през ред изпитания, е достоен за нещо. Хората смятат, че ако са им се случили много неприятности, на тях ще гледат като на тези, който ги са ги преодолели – с уважение.
- Учителю, аз самият смятам, че тези които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знам какво е това да гладуваш и да понасяш трудности не от чужди разкази.
- И какво сега, за това ли трябва да те уважаваме?..
- Не, но Вие трябва да проявите поне капка уважение за това, че съм изпатил повече от вас.
- Виждаш ли, ти изискваш уважение за това, че си имал труден живот, по-точно не изискваш… Ти просто знаеш, че така трябва да бъде. Точно за това, именно желанието да получават уважение и значимост кара хората неосъзнато, на подсъзнателно ниво да си пожелават нещастия, за да има за какво после да ги уважават… А на света какво му остава? Той изпълнява, просто изпълнява нашите желания. Каквото отвътре – това и наоколо.

четвъртък, 11 август 2011 г.

Данък върху сапуна (спокойно!)






Нашите предшественици не са били много компетентни по въпросите на хигиената. Което си е истина. Но не си мислете, че е защото не са чували за ползите от чистотата или че не са обичали да се мият. Всъщност в Англия и Франция, например, неумитите физономии и слепнали коси, дълго време са били на съвестта на правителствата на тези  страни.Те  смятали банята за чиста проба разврат и са въвеждали непосилен данък върху сапуна в продажба.


 През последните 2000 години банята много пъти е излизала на мода и се е демодирала. Даже сред аристократите е нямало пълно единодушие по този въпрос. Английската кралица Елизабет I, например, се миела веднъж на три месеца, а испанката Изабела Кастилска, известна с религиозния си фанатизъм, през целия си живот само два пъти е прилагала водни процедури – когато се е родила и непосредствено преди първата брачна нощ. Други, «ексцентрични» аристократи не са виждали нищо лошо в това да се къпят не по-често от един път седмично.

Тъкмо по времето на  Карл I редовното ходене на баня започнало да става популярно сред англичаните, и не щеш ли, кралят се поскарал с парламента, за което бил обезглавен. Неговото място заел ултрарелигиозният, ненавиждащ кралската власт пуританин Оливер Кромуел. И англичаните пак ги застигнала мръсотия.

Богобоязливите пуритани смятали чистотата недостойно дело. Всичко, което миришело хубаво, и за което (о, ужас!) е трябвало да се разсъблечеш – всичко е от нечистия. А и за да осъзнава по-лесно народът този постулат – новото правителство въвело много висок данък върху сапуна.

Въпреки че идеята за сапунения данък била на Кромуел, след реставрацията на монархията, новият крал Карл II не отхвърлил действащия закон. Защото щом хората са готови да плащат за да са чисти – нека плащат, така само хазната се пълни.

Данъкът просъществувал 200 години. Към него се отнасяли дотолкова сериозно, че към всеки производител на сапуни бил зачислен кралски наблюдател, чиято задача била да не допуска нелегално производство и продажба на сапун на черния пазар. Когато през 1800 –те години този данък бил отменен най-после, канцлерът на хазната произнесъл фраза, която станала крилата впоследствие: «чист народ – щастлив народ». От тогава и до сега в Англия не спира хедоничната сапунена вакханалия.

понеделник, 8 август 2011 г.

Страхът (друго измерение)





Войната не е за всеки. По време на виетнамската кампания при отказ за участие в мисията можело да ходят в затвора. И въпреки това

много млади хора са предпочитали да се окажат в една килия с явни престъпници, но не и се изложат на обстрел.

Имало обаче, в миналото времена, когато е можело войнският дълг да се избегне легално, просто като се плати данък. Този данък са заплащали рицарите, нежелаещи да воюват.

В онези тъмни времена смисълът на рицарството се е заключавал единствено в това да проливаш кръвта си в името на своя крал. В резултат на това много от тях получавали награди, построявали си замъци, женели се за дъщерите на важни хора, прихващали аристократични навици, и като цяло, започвали да водят достатъчно комфортен живот. И изведнъж някакъв крал им напомнял, че живеят така, само защото някога са се проявили като доблестни войни. Но сега, без оглед на това колко са ти слугите и колко са ти малолетните дечица – ако обичате – пак да воювате.

В крайна сметка Хенри II разбрал, че някои рицари все едно няма да воюват, но даже и да се съгласят – ползата от тях няма да бъде голяма. И се досетил, че е добре точно тези рицари да бъдат обложени с огромен данък и да плащат за своята страхливост. Рицарите плащали, кралят получавал пари и наемал нормални –годни за служба войници (които му стрували доста по-евтино, впрочем). Армията нараствала, известно време системата работела отлично, въпреки, че данъкът за освобождаване от служба непрекъснато се увеличавал.

Всичко свършило когато крал Йоан Безземелен (1167-1216), същият, който управлявал във времената на Робин Худ, повишил данъка за пореден път. Това би могло да мине, но той поискал да му плащат данък и тогава, когато войната отдавна вече била свършила. Защо човек да плаща за собствения си страх е обяснимо, но да плащаш за това, че кралят не планира да ходи на война този сезон – не е логично.Бароните така си го формулирали. И като резултат от тази история, кралят бил принуден да подпише знаменития документ под название "Magna harta" (1215), който значително ограничил кралската власт.

събота, 6 август 2011 г.

Една история (не по канона)



Живял си един човек. Когато бил още дете, баба му винаги казвала: „Внуче, ето като пораснеш голям, и ти стане много тежко на душата, а мене вече няма да ме има – отиди в храма… там винаги ще ти става по-леко”.

Така и станало. Пораснал. Станал му непоносим животът. Отишъл в храма. И тук го приближил един човек и му казал: „Не си държиш ръцете правилно!” Дотичала следваща: „Не си застанал където трябва!” Трета промърморила: „Как си се облякъл!” Отзад го дърпнали: „Неправилно се кръстиш!”. Накрая приближила една жена и му казала: ”Да знаете, най-добре е да излезете от храма, да си купите една книжка за това как правилно да се държите тука, и после чак да дойдете!”
Излязъл човекът от храма, седнал на пейка и горчиво заплакал. Приближил го Христос: „Защо плачеш, чедо?” А човекът го погледнал с тъжните си очи и му казал: „Господи! Не ме пускат в храма!” Прегърнал го Господ и тихо казал: „Не плачи, те и Мене отдавна не ме пускат там…”

четвъртък, 4 август 2011 г.

Различните молитви (премъдрост)

Аз помолих Бога да вземе моята горделивост, а Бог ми отвърна „Не”.
Той каза, че горделивостта не я отнемат – от нея се отказват.
Аз помолих Бога да излекува моята дъщеря, прикована към леглото от нелечима болест, а Бог ми каза „Не”.
Той каза, че душата и е излекувана, а тялото все едно ще умре.
Аз помолих Бога да ми даде търпение, а Бог ми каза „Не”.
Той каза, че търпението е резултат от изпитания, - не го дават, а го заслужават.
Аз помолих Бога да ми подари щастие, а Бог ми каза „Не”.
Той каза, че дава благословия, а ще бъда ли щастлив, зависи от мене.
Аз помолих Бога да ме предпази от болка, а Бог ми каза „Не”.
Той каза, че страданието отдалечава човека от мирските грижи и го приближава до Него.
Аз помолих Бога да ме извиси духовно, а Бог ми каза „Не”.
Той каза, че духът трябва да израсне сам, а Той само ще ме подрязва, за да ме кара да давам плодове.
Аз помолих Бога да ми помогне да обичам другите така, както Той ме обича.
И Бог каза: „Накрая ти разбра за какво трябва да молиш…”
Аз помолих за сили, и Бог ми даде изпитание, за да ме закали.
Аз помолих за мъдрост, и Бог ми прати проблеми, над които да си блъскам главата.
Аз помолих за мъжество и Бог ми прати опасности.
Аз помолих за любов и Бог ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.
Аз помолих за блага, и Бог ми даде възможност.
Аз не получих нищо от това, за което помолих.
Аз получих всичко, което ми беше нужно.
Бог се вслуша в моите молитви!”

понеделник, 1 август 2011 г.

Голяма работа (съвещателен глас)


Сега е трудно да се намери работа и тези, които по-рано искаха да се уволняват от старото място, най-вероятно са се отказали от тази идея. Обаче и най-тежката работа може да се превърне в удоволствие, ако спазваме някои от съветите, предложени - колкото и да е странно, не от психолози този път, а от журналистите на известното издание «The Times».
  1. Трябва да гледаме на нещата от мета позиция, малко по-от високо. Та нали всичко, което вие правите на работа е неизменно свързано с целия ви живот, не е задължително да се мисли само за работа. Може две-три минути да си спомняте нещо хубаво, например за морето, за някой поход.
  2. Щастие има, и в това трябва да се вярва. Щом осъзнаете този факт, животът ще стане по-лек.
  3. Ако до крайна степен ви е омръзнала сегашната работа, опитайте се все пак да намерите в нея нещо хубаво. Може би получавате ценни знания и умения, които ще ви помогнат да си намерите друга, по-интересна работа, или ви е провървяло да се запознаете с интересни и полезни хора?
  4. Опитайте положително да се отнасяте към околните, и това положително отношение може да заздрави колектива и благотворно да повлияе на атмосферата - да превърне обикновените колеги в приятели или просто в кръг от добри познати.
  5. Ако нямате шанс да се преместите на друга работа засега, то не се съжалявайте, все едно нищо не може да се промени.
  6. Опитайте се добре да си вършите работата – това може да ви достави по-голямо удоволствие, отколкото си мислите.
  7. Старайте се правилно да планирате собственото си време и да разпределяте силите си. Ако се пресилвате или напрягате прекалено, може да постигнете не успех, а нервен срив. На кого му трябва това?
  8. Отпочинете. Ако вече съвсем не се търпи, вземете си отпуска, или в краен случай болничен.
  9. Може би имате на работа някакъв дразнител, който ви влияе на настроението? Тогава не чакайте нещата да се наредят от само себе си. Решавайте проблема с всички достъпни методи.
  10. В краен случай ако действително всичко което ви заобикаля на работа е толкова нетърпимо – помислете толкова ли ви е притрябвало вашето работно място. Може би пък - да си потърсите друго?