Кратка притча (за обърнатите роли)

В далечно башкирско село вилнеела змия. Чудовищна била, много народ затрила, много домашни животни погубила, всявала страх и ужас. Селяните търпели злото, но до време. Решили да търсят изход от положението – метафизичен. Обърнали се към шамана. Те, шаманите са сред най-мощните магьосници и знаят езика на животните и растенията, но не се намесват за щяло и не щяло. Дълго го придумвали да им помогне и той накрая склонил. Отишъл при змията – говорил с нея. Настанал мир. Но не за дълго. Змията им станала много достъпна – селяните започнали да се закачат с нея, после да я подиграват и накрая откровено да се гаврят и да я бият. Освен че подмятали изречения при среща, взели да я настъпват и да я дърпат за опашката – кошмар. Тогава тя - онеправданата, на свой ред отишла при шамана и взела да му се оплаква. И тогава шаманът отговорил: „Като ти казах да не хапеш, не съм ти казвал да не съскаш!!!”