Кратка притча (за обърнатите роли)

В далечно башкирско село вилнеела змия. Чудовищна била, много народ затрила, много домашни животни погубила, всявала страх и ужас. Селяните търпели злото, но до време. Решили да търсят изход от положението – метафизичен. Обърнали се към шамана. Те, шаманите са сред най-мощните магьосници и знаят езика на животните и растенията, но не се намесват за щяло и не щяло. Дълго го придумвали да им помогне и той накрая склонил. Отишъл при змията – говорил с нея. Настанал мир. Но не за дълго. Змията им станала много достъпна – селяните започнали да се закачат с нея, после да я подиграват и накрая откровено да се гаврят и да я бият. Освен че подмятали изречения при среща, взели да я настъпват и да я дърпат за опашката – кошмар. Тогава тя - онеправданата, на свой ред отишла при шамана и взела да му се оплаква. И тогава шаманът отговорил: „Като ти казах да не хапеш, не съм ти казвал да не съскаш!!!”

Далай Лама и 18 правила за живота.

1.Не забравяйте, че голямата любов и големите успехи са свързани с голям риск.
2.Когато губите играта, не губите спечеления опит.
3.Следвайте трите вечни правила:
а) Уважавай себе си.
б) Уважавай другите.
в) Не се отказвай да понесеш своята част от отговорността.
4. Помнете, че не винаги това, което искате - наистина ви трябва.
5. Учете правилата, за да знаете как правилно да ги нарушавате.
6. Не позволявайте малкия спор да разруши голяма дружба.
7. Ако сте сгрешили – незабавно направете всичко, за да поправите грешката.
8. Понякога трябва да се прислушваме към себе си, насаме.
9. Чувствайте се свободни, но не нарушавайте границите.
10. Помнете, че понякога мълчанието е най-добрия отговор.
11. Изживейте достоен живот, за да може после, в старостта, да има какво да си спомняте.
12. Любеобвилната атмосфера е основата за вашия живот.
13. В споровете говорете само за сегашното, не си припомняйте миналото.
14. Споделяйте своите знания. Това е начин да постигнете безсмъртие.
15. Бъдете нежни със Земята. Обичайте я.
16. Веднъж годишно отивайте там, където никога не сте били преди.
17. Помнете, че най-добрите отношения са тези, при които всяка половинка, с когото и да се намира, помни за вас.
18. Понякога трябва да се откажем от това, което искаме, за да го получим.

Кратки зодиакални характеристики

1.Овенът: Мисли – много. Говори – малко. Прави – правилно.
2.Телец. Мисли – за много. Говори – убедително. Прави – както стане.
3.Близнаци. Мисли – за себе си. Говори – каквото мисли. Прави – мисли, че много добре.
4.Рак. Мисли – постоянно. Говори – примамливо. Прави – както му кажат.
5.Лъв. Мисли – точно. Говори – излишни неща. Прави – това, от което не може да се отърве.
6.Дева. Мисли – едно. Говори – друго. Прави – трето, но добре
7.Везни. Мисли – излишни неща. Говори – честно. Прави- отговорно.
8.Скорпион. Мисли – съсредоточено. Говори – точно. Прави – каквото харесва.
9.Стрелец. Мисли – че той единствено… Говори – че всички, освен него… Прави – с чужди ръце.
10.Козирог. Мисли – каквото му мине наум. Говори – това, което е измъдрил. Прави – каквото умее.
11.Водолей. Мисли – «а какво трябва?». Говори – «е, ако трябва». Прави – най-добре от всички.
12.Риби. Мисли – каквото другите не знаят. Говори – прави се на умен. Прави – в зависимост от това дали ще проверяват резултата.

Имало едно време (авторов текст)

Имало едно време…двама млади
Не са това само приказки, а са предания и обичаи. Хилядолетни традиции, за които знаем твърде малко и дори си мислим, че не важат. А защо – може би защото си имате лаптоп и можете да си го ползвате даже на село в беседката. По-добре питайте прабаба си как са я оженили и колко задружно е преживяла с дядото живота си. В лишения, в недоимък, във войни, в труд и отглеждане на деца. Не са търсили лесното, участвали са в годишния кръг – сеитба, градинска работа, жътва, вършитба, после на мелницата за брашно, през есента всички плодове да се съберат и съхранят, а после…. Може и да се пооженят младите на които им е дошло времето. Есента е време за сватби.

А как са се женили.. Много просто. Родителите са избирали. И това е съвсем закономерно. Кой по-добре си знае детето – с кого ще е щастлив, кой му подхожда по темперамент, по социално положение – е, не с тези думи, разбира се. Това прилича на съвременните бракове по сметка, които сключват по-зрелите двойки, които могат да планират. Но не е същото. Защото са се женели млади – не са гонели кариера, не са се заплесвали по образование. Всяка сватовница ще ви каже, че по-важно е било невестата да има весел и лек нрав, да е работна, да умее да готви (тук дъщеря ми ще загуби съзнание), да почита семейните нрави, да умее да тъче, да шие и създава уют, и едва тогава са пояснявали дали е хубавичка.

Защото и за малките деца е ясно, че една жена не се ли ожени овреме, после започват всякакви усложнения. Вместо да се учи да гради отношения с мъжете и да започва живота си, учи сложни и несъществуващи науки, които я влязат в употреба, я не. Това са старовремските разсъждения, но опитайте да ги опровергаете… И въобще не „учене през целия живот” , а „раждане на деца през целия живот” - само това може да осмисли един семеен живот. Деца и внуци, а не разни пътешествия и почивки – не! Дечица! И да не забравите да си родите по едно към 40 годишна възраст – дълго ще сте млади, здрави и няма да мислите за кризи от всякакъв род! Ще трябва да ги храните, обличате и образовате – и което е интересно, ще намерите средства за това – Бог ще даде. И това ще бъде в традицията: здрави деца да отгледате, почтени. Не преситени и преяли с хамбургери. За да могат после да ви дарят с внуци – също здрави и чакани.

Кой каза нещо за любовта? Попитайте баба си – това е да познаваш човека и да се грижиш за него – това е любовта!!!

Такива едни бабини деветини!

Цитати, афоризми, крилати изрази, Авессалом Подводний

Ако въпросът е зададен правилно – отговорът винаги ще бъде неочакван.

Откровението е винаги истинско. Погрешна е само интерпретацията.

Творчеството е съвместна медитация на Бога и човека.

Смъртта не е финалната, а обратната страна на живота.

Силата на идеала трябва да е достатъчна, за да спре човека.

Ако човек казва правилните думи, това съвсем не означава, че ги разбира.

Благославяйте тези, които ви проклинат, но все пак не точно за това.

Възприемай и съпоставяй, но не оценявай.

Горчивите уроци на съдбата са адресирани за низшето начало в човека.

Ако човек умее да мисли, му е все едно какво да чете.

Лъжата никога не е подправка – тя винаги е основно ястие.

Когато злото се маскира на добро, то винаги го прави някак неискрено.

Критерият за истината не е практиката, а собствената душа.

Да си причиниш зло можеш само ти самият. Същото се отнася и за доброто.

По-доброто е враг на доброто. Но не най-злият.

С неправедно веселие човекът си вреди на живота, а с униние – вреди на съдбата си.

Чувствата, за които са ти нанесли обида, никога не са най-добрите ти чувства.

Да разбереш – означава да се включиш.

Сълзите, които проливаш за себе си са отровни.

Отчаянието не е отричане на надеждата. Отчаянието е отричане на живота.

Злото се отличава от доброто по пищния начин, по който празнува победите си.

Удар от съдбата челно, означава, че не са оказали въздействие нейните ритници отзад.

Между „не мога” и „не искам” има пропаст, напълнена със самозалъгване.

Единственият начин да си причиниш зло е да стесниш съзнанието на своето сърце.

Лошият човек се отличава от добрия по това, че се кае за извършеното, а вторият за това, което не е  извършил.

До комплекс за непълноценност също има да се расте.

Имам такова светоусещане, че по-добре да го нямах.

Духовната красота без нужната подготовка може да доведе до потрисане.

Истината не се нуждае от защита, а светът от завоюване.

Умният човек се отличава от мъдрия с готовността си да отговори на всеки въпрос.

Съдбата поставя пред човека крайни условия само от пълна безизходица.

Не роптай по дребни поводи.

Или служиш на Бога или на дявола – трети вариант няма.

Оплакващият се от черна неблагодарност, знай: ти си я заслужил.

Стената на неразбирането се разрушава тухла по тухла.

Повторението е мащеха на ученето и баща на дълбокия сън.

Не пречи на приятеля си да ти чете морал; от това може да се събуди съвестта ти.

Човекът прекрасно чува гласа на разума, но той му е противен.

Актуално за понеделник: Как безопасно да се „смотаем” от работа.

Странно желание, нали така? Но има такива моменти, когато просто трябва да му отпуснем края и за известно време да забравим за работата, проблемите, бързането и другите радости на „трудоустроения човек”. В противен случай ни наляга сплин и всяка производителност, така или иначе, пада до нула. При това отпуската вече е използвана, а да си организираме официална компенсация - няма възможност (особено остро стои проблемът в големи и тромави организации, където първо трябва да напишеш ред молби, да изчакаш решението на висшестоящите шефове и едва тогава, може би, ще ви пуснат ден да се отморите). А и къде се е видяло в нашата страна (а и навсякъде по света, да ти дават компенсация, за да си оправиш умственото здраве, тоест да си почине мозъкът ти поне един ден). Именно затова може да си организираме понякога (не много често, естествено) дни на „Свети Мързелан” по средата на седмицата - като се престорим на болни. А и ето няколко съвета как да се измъкнем правдоподобно и да не ни хванат в лъжа.

-         Преди всичко е много важно именно да се обадите на началника, а не да пишете имейли за това, че сте се разболели. Писмото ще го наведе на мисълта, че можете да посвършите малко работа на компютъра и вкъщи. А работа вкъщи, това не е почивка. Ако позвъните по телефона, ще стане ясно, че наистина не сте добре. Най-важното – не се престаравайте.

-         Не изпадайте в подробности. Колкото повече съчинявате симптоми, толкова по неубедително звучи вашето обяснение. Освен това на болния човек не му е до това да описва детайлно какво го боли. Нали шефът не е доктор.

-         Отличен избор за случая е стомашно неразположение. Точно за това може да се разказва на началника („Шефе, останах без сили, цяла сутрин съм във вц-то, какво да правя, шефе? При цялото ми желание, няма как да дотичам до работа. А и ако го направя, цял ден ще заемам корпоративната тоалетна!” Тази болест идва от нищото и може да мине за един ден. При това дори вашият бос е преживявал поне веднъж такова състояние и няма да разпитва за подробности.

-         Ако сте се изхитрили да се спасите за един ден от работа, все пак, оправдавайки се с болест, не си струва да разказвате за това (или как отлично си прекарвате времето) в социалните мрежи. Известно е че началниците обичат да проверяват известните социални сайтове. И все с тая умисъл, да научат повече за частния живот на сътрудниците си.

-         След такъв извънпланов почивен ден не се явявайте с нова рокля на работа или със симпатичен тен. По-добре да се престорете убедително на малко болен, отколкото да бъдете разобличен. Иначе следващия път няма да ви повярват.

-         Най-добрите дни за такава почивка са вторник или сряда. Първо да се боледува веднага след уикенда или непосредствено преди това е много подозрително. Също ще е странно ако недъг ви покоси в прекрасен слънчев летен ден. Не е хубаво така явно да бягате от работа. А на второ място, ако се върнете мястото си след толкова дълго отсъствие (почивни дни плюс заболяване), ще бъде много трудно да се преборите с натрупаните задачи и като резултат ефектът от почивката ще бъде отрицателен.

-         Ние и без това си знаем, че ако нещо не ни дават, трябва да си вземем със сила или с хитрост. В този случай трябва да получим допълнителни дни за почивка като малко си поукрасим състоянието. И отново – най-важното е да не преиграваме защото после няма да е лесно да си върнем имиджа на честен и сигурен сътрудник.

Съветите за тънка талия (общоизвестни)

1. Дъвчи бавно и предъвквай.
2. Активните разходки намаляват тлъстините.
3. Не чети и не гледай телевизия докато се храниш.
4. Не се запасявай с храна – за да  не се изкушаваш, по- често ходи до магазина за продукти.
5. Преди да отидеш в магазина направи списък на продуктите, за да не купиш излишни неща, които после „ще се наложи” да ядеш.
6. Храната не трябва да заменя други радости!
7. Като постигнеш успех в отслабването – направи си подарък.
8. Понякога си позволявай парченце шоколад, за да не го изядеш после целия.
9. Не яж ядки с голямо съдържание на  мазнини.

10.Вечер вместо сладко изяж по-добре нещо солено – краставичка или друг зеленчук.

11. Ако чувстваш глад – изпий чаша вода, ще запълни стомаха.

12. На обяд изяж парче варено месо (100г) със зеленчукова гарнитура.

13. Ако използваш майонеза, разреждай с кисело мляко нисък процент. (1:1)

14. Започвай да ядеш от супата или салатата – по-бързо ще се нахраниш.

15. Когато правиш застройка, използвай пасиран картоф или други зеленчуци, а не брашно и яйце.

16. Когато приготвяш нещо месно – сложи повече лук, вместо месо.

17. Употребявай не пържено, а задушено месо.

18. Месото слагай на добре загрят тиган – по-малко мазнина ще потрябва.

19. Пий големи количества вода – засища и е добре за кожата.

20. Не употребявай алкохол, тъй като засилва апетита.

21. Прави си омлета с минерална вода, а не с мляко.

22. Използвай тестени изделия от груби брашна.

23. Соковете разреждай с минерална вода (1:1) – така намаляваш калориите.

24. Сандвич с пилешко или пуешко, вместо със салам.

Как да си усложним живота (прости съвети)

Човекът е сложно организирано същество. И не обича да опростява. Винаги трябва да сме нащрек, в случаите когато животът стане много лесен и разбираем – веднага нещо трябва да предприемем. Предлагам на вниманието ви някои съвети.

1. Винаги говорете иносказателно. Отначало си струва да измислите усложнения за близките си хора, и те с радост ще ви отвърнат със същото. При това ако произнасяте думите ясно и отчетливо, ще ви помислят за неграмотен селянин. Създайте около себе си ореол от загадъчност, общувайте с намеци и полунамеци. Простотата е за плебеите.
2. Приемайте всичко лично. Как мислите, кой е виновен за лошото настроение на другите? Вие, разбира се! Всичко, което изричат, когато са гневни и раздразнени – е самата истина, защото в друго настроение хората са склонни да се преструват. И между другото, Вие си прекарвате времето в задръствания защото са Ви задръстени с гадории чакрите. Почиствайте си чакрите, другари!
3. АкО…. Да се допускат едни и същи грешки е лош тон и признак за не много акъл. Но ние не сме от тез. Затова си струва добре да се  запомня какво не сме направили както трябва, и тази сцена да се проиграва във всички нюанси всеки ден, а най-добре - няколко пъти дневно. Ако пък разказвате историята за вашето поражение на близки и приятели – ще можете напълно да се саморазвенчаете.
4. Всичко е ужасно, не е ли така? Всяка дреболия ви кара да страдате. Ако ви се стори, че е възможно това да са глупости, които нямат особено значение за вашия живот, помислете пак – може би просто не схващате цялата катастрофичност на последствията?
5. Търсете в себе си недостатъци. Това е много важно. Ако не успеете да си намерите – сравнявайте се с другите. С тези, които със сигурност ви превъзхождат. И защо вие не можете да се справяте като тях?.. Най-напредничавите успяват да съвместят тази точка с 3-та –и започват да съпоставят своя живот  със своите представи за идеален живот. И най-важното – не забравяйте да страдате! Ще се повторя, това е много важно.
6. Винаги бъдете недоволен. Направете се, че сте изживели всичко на този свят и нищо не може да ви учуди. Тогава ще ви помислят за интелектуалец и ще започнат да ви уважават. При това за да поддържате имиджа на презрително-равнодушен, ще се наложи доста да се постараете. Утешително е само това, че после всичко останало ще ви се получава от само себе си.
7. Ясно е  че ви подвеждат! Вие нали си знаете, че не е толкова просто. Ако някой ви направи добро, значи ви готви някоя гадория! Ако в нещо ви е провървяло, значи се задава цял куп неприятности. Винаги бъдете нащрек! Бдете!

 Libo.ru

Следродилна депресия (превантивно)

Следродилна депресия – това е угнетено състояние, в което изпада младата майка. Свързано е с недостък на лично време, умора и прекалено безпокойство за новороденото.

По принцип, това състояние възниква след първото раждане, когато грижата за детето изцяло ляга върху вашите рамене.

Как да разпознаем признаците на следродилна депрессия?

1.     Струва ви  се, че близките не ви разбират и не ви ценят. Сълзите, апатията, умората са ваши постоянни спътници.

2.     Преставате да се грижите за себе си, превръщайки живота си в кръговрат от еднообразни действия. Домът ви е изпълнен с бебешки дрешки и всички те са за пране.

3.     Не искате да общувате с околните. Искате да се отстраните от външния свят.

4.     Вие, потънали в рутината на домашните задачи, съвсем сте престанали да се вслушвате във вашите истински желания. Често си го изкарвате на мъжа и на детето.

5.     Постоянно искате да спите, буквално падате от умора. Разбира се съществен фактор тук са психологичните и физиологични

промени в организма ви, и за това трябва да си даваме сметка. Освен това се променя хормоналният фон. Но да се намирате в потиснато състояние и за в бъдеще - не си струва. Стремете се да си разнообразявате живота!

Какво да правим ако следродилна депресия все пак ви е сполетяла?

1. Приемайте помощ от роднини. Помнете, че вашата майка или свекърва поне на първо време ще ви помогнат да изкъпете, повиете и приспите бебето. Не възприемайте съветите на нож! Помнете, че многогодишния опит и грамотните наставления от по-възрастните, ще ви помагат и в бъдеще. Никой не казва, че  сте лоша майка, но винаги се опитвайте да се учите.
2. Обръщайте внимание на мъжа си. На първо място, той сега се чувства самотен, както никога досега – нали отделяте цялото време за бебето. На второ място – той може да ви е отпомощ, ако го помолите за това. Не забравяйте, бебето си има и майка, и татко.
3. Не си струва да забравяте за себе си! Преди всичко – вие сте красива жена! Следете за състоянието на ноктите, косата и кожата си. Нищо няма да се случи ако вашето бебе прекара 15 минути в креватчето си, а вие през това време се погрижите за външния си вид. Силен грим и дълги нокти, разбира се не ви вършат работа, но почистената кожа и ясен поглед ще ви тонизират.
4. Не забравяйте за личното време! При първа възможност отидете на фризьор, козметик или на шопинг.
5. На първо време не се престаравайте и гответе само най- необходимото.
6. Опитвайте се поне веднъж дневно да си лягате едноверменно с детето. Нощният сън няма да ви е достатъчен за да се възстановите.
7. Ходете с детето на гости. Запомнете, че детето -  това не са само задължения и грижи, но и радост. Нали това е новият член на щастливото ви семейство!

Накрая искам да отбележа, че състоянието на следродова депрессия е често срещащо се явление. Затова не си струва да се измъчвате от мисълта, че сте лоша майка или домакиня. Просто сега трябва да преразгледате житейските си приоритети и да се научите да живете в хармония със себе си и с детето. И не се огорчавайте ако не ви се получи веднага… не греши само този, който нищо не прави.

Ирина чивилева

Каквото отвътре – това и отвън

- В какво е същността? – попитал ученикът
- Във висшата справедливост на света – отговорил учителят.
- А нима той е справедлив? Колко хора страдат… те са бедни, болни, а някои получават всичко без да положат усилие…
- Просто в живота всеки получава това, което иска- усмихнал се мъдрецът, - животът, съдбата са доста еластична субстанция и на всекиго се дава това, което иска всъщност.
- Какво говорите, учителю – подскочил ученикът – как можете… вие твърдите, че всички тези хора, преминаващи през нещастия, сами си просят тези неприятности?
- Седни, ти си още глупав. Този свят няма друг изход. Каквото отвътре – такова отвън… Ако те виждат света пълен с нещастия – мъдрецът замълчал – светът няма друг изход… светът е милостив към всички – той ще удовлетвори заявката на всеки. Той ще стане за човека такъв, какъвто човекът иска да го вижда.
- А защо тогава хората се стремят към нещастие? – сядайки на мястото си, попитал ученикът
- Такава е нашата култура. Този, който страда може да се оплаче и тогава ще му олекне. Ние мислим, че ако човек е преминал през ред изпитания, е достоен за нещо. Хората смятат, че ако са им се случили много неприятности, на тях ще гледат като на тези, който ги са ги преодолели – с уважение.
- Учителю, аз самият смятам, че тези които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знам какво е това да гладуваш и да понасяш трудности не от чужди разкази.
- И какво сега, за това ли трябва да те уважаваме?..
- Не, но Вие трябва да проявите поне капка уважение за това, че съм изпатил повече от вас.
- Виждаш ли, ти изискваш уважение за това, че си имал труден живот, по-точно не изискваш… Ти просто знаеш, че така трябва да бъде. Точно за това, именно желанието да получават уважение и значимост кара хората неосъзнато, на подсъзнателно ниво да си пожелават нещастия, за да има за какво после да ги уважават… А на света какво му остава? Той изпълнява, просто изпълнява нашите желания. Каквото отвътре – това и наоколо.

Данък върху сапуна (спокойно!)

Нашите предшественици не са били много компетентни по въпросите на хигиената. Което си е истина. Но не си мислете, че е защото не са чували за ползите от чистотата или че не са обичали да се мият. Всъщност в Англия и Франция, например, неумитите физономии и слепнали коси, дълго време са били на съвестта на правителствата на тези  страни.Те  смятали банята за чиста проба разврат и са въвеждали непосилен данък върху сапуна в продажба.

 През последните 2000 години банята много пъти е излизала на мода и се е демодирала. Даже сред аристократите е нямало пълно единодушие по този въпрос. Английската кралица Елизабет I, например, се миела веднъж на три месеца, а испанката Изабела Кастилска, известна с религиозния си фанатизъм, през целия си живот само два пъти е прилагала водни процедури – когато се е родила и непосредствено преди първата брачна нощ. Други, «ексцентрични» аристократи не са виждали нищо лошо в това да се къпят не по-често от един път седмично.

Тъкмо по времето на  Карл I редовното ходене на баня започнало да става популярно сред англичаните, и не щеш ли, кралят се поскарал с парламента, за което бил обезглавен. Неговото място заел ултрарелигиозният, ненавиждащ кралската власт пуританин Оливер Кромуел. И англичаните пак ги застигнала мръсотия.

Богобоязливите пуритани смятали чистотата недостойно дело. Всичко, което миришело хубаво, и за което (о, ужас!) е трябвало да се разсъблечеш – всичко е от нечистия. А и за да осъзнава по-лесно народът този постулат – новото правителство въвело много висок данък върху сапуна.

Въпреки че идеята за сапунения данък била на Кромуел, след реставрацията на монархията, новият крал Карл II не отхвърлил действащия закон. Защото щом хората са готови да плащат за да са чисти – нека плащат, така само хазната се пълни.

Данъкът просъществувал 200 години. Към него се отнасяли дотолкова сериозно, че към всеки производител на сапуни бил зачислен кралски наблюдател, чиято задача била да не допуска нелегално производство и продажба на сапун на черния пазар. Когато през 1800 –те години този данък бил отменен най-после, канцлерът на хазната произнесъл фраза, която станала крилата впоследствие: «чист народ – щастлив народ». От тогава и до сега в Англия не спира хедоничната сапунена вакханалия.

Страхът (друго измерение)

Войната не е за всеки. По време на виетнамската кампания при отказ за участие в мисията можело да ходят в затвора. И въпреки това

много млади хора са предпочитали да се окажат в една килия с явни престъпници, но не и се изложат на обстрел.

Имало обаче, в миналото времена, когато е можело войнският дълг да се избегне легално, просто като се плати данък. Този данък са заплащали рицарите, нежелаещи да воюват.

В онези тъмни времена смисълът на рицарството се е заключавал единствено в това да проливаш кръвта си в името на своя крал. В резултат на това много от тях получавали награди, построявали си замъци, женели се за дъщерите на важни хора, прихващали аристократични навици, и като цяло, започвали да водят достатъчно комфортен живот. И изведнъж някакъв крал им напомнял, че живеят така, само защото някога са се проявили като доблестни войни. Но сега, без оглед на това колко са ти слугите и колко са ти малолетните дечица – ако обичате – пак да воювате.

В крайна сметка Хенри II разбрал, че някои рицари все едно няма да воюват, но даже и да се съгласят – ползата от тях няма да бъде голяма. И се досетил, че е добре точно тези рицари да бъдат обложени с огромен данък и да плащат за своята страхливост. Рицарите плащали, кралят получавал пари и наемал нормални –годни за служба войници (които му стрували доста по-евтино, впрочем). Армията нараствала, известно време системата работела отлично, въпреки, че данъкът за освобождаване от служба непрекъснато се увеличавал.

Всичко свършило когато крал Йоан Безземелен (1167-1216), същият, който управлявал във времената на Робин Худ, повишил данъка за пореден път. Това би могло да мине, но той поискал да му плащат данък и тогава, когато войната отдавна вече била свършила. Защо човек да плаща за собствения си страх е обяснимо, но да плащаш за това, че кралят не планира да ходи на война този сезон – не е логично.Бароните така си го формулирали. И като резултат от тази история, кралят бил принуден да подпише знаменития документ под название "Magna harta" (1215), който значително ограничил кралската власт.

Една история (не по канона)

Живял си един човек. Когато бил още дете, баба му винаги казвала: „Внуче, ето като пораснеш голям, и ти стане много тежко на душата, а мене вече няма да ме има – отиди в храма… там винаги ще ти става по-леко”.

Така и станало. Пораснал. Станал му непоносим животът. Отишъл в храма. И тук го приближил един човек и му казал: „Не си държиш ръцете правилно!” Дотичала следваща: „Не си застанал където трябва!” Трета промърморила: „Как си се облякъл!” Отзад го дърпнали: „Неправилно се кръстиш!”. Накрая приближила една жена и му казала: ”Да знаете, най-добре е да излезете от храма, да си купите една книжка за това как правилно да се държите тука, и после чак да дойдете!”

Излязъл човекът от храма, седнал на пейка и горчиво заплакал. Приближил го Христос: „Защо плачеш, чедо?” А човекът го погледнал с тъжните си очи и му казал: „Господи! Не ме пускат в храма!” Прегърнал го Господ и тихо казал: „Не плачи, те и Мене отдавна не ме пускат там…”

Различните молитви (премъдрост)

Аз помолих Бога да вземе моята горделивост, а Бог ми отвърна „Не”.

Той каза, че горделивостта не я отнемат – от нея се отказват.

Аз помолих Бога да излекува моята дъщеря, прикована към леглото от нелечима болест, а Бог ми каза „Не”.

Той каза, че душата и е излекувана, а тялото все едно ще умре.

Аз помолих Бога да ми даде търпение, а Бог ми каза „Не”.

Той каза, че търпението е резултат от изпитания, - не го дават, а го заслужават.

Аз помолих Бога да ми подари щастие, а Бог ми каза „Не”.

Той каза, че дава благословия, а ще бъда ли щастлив, зависи от мене.

Аз помолих Бога да ме предпази от болка, а Бог ми каза „Не”.

Той каза, че страданието отдалечава човека от мирските грижи и го приближава до Него.

Аз помолих Бога да ме извиси духовно, а Бог ми каза „Не”.

Той каза, че духът трябва да израсне сам, а Той само ще ме подрязва, за да ме кара да давам плодове.

Аз помолих Бога да ми помогне да обичам другите така, както Той ме обича.

И Бог каза: „Накрая ти разбра за какво трябва да молиш…”

Аз помолих за сили, и Бог ми даде изпитание, за да ме закали.

Аз помолих за мъдрост, и Бог ми прати проблеми, над които да си блъскам главата.

Аз помолих за мъжество и Бог ми прати опасности.

Аз помолих за любов и Бог ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Аз помолих за блага, и Бог ми даде възможност.

Аз не получих нищо от това, за което помолих.

Аз получих всичко, което ми беше нужно.

Бог се вслуша в моите молитви!”

Голяма работа (съвещателен глас)

Сега е трудно да се намери работа и тези, които по-рано искаха да се уволняват от старото място, най-вероятно са се отказали от тази идея. Обаче и най-тежката работа може да се превърне в удоволствие, ако спазваме някои от съветите, предложени - колкото и да е странно, не от психолози този път, а от журналистите на известното издание «The Times».

1. Трябва да гледаме на нещата от мета позиция, малко по-от високо. Та нали всичко, което вие правите на работа е неизменно свързано с целия ви живот, не е задължително да се мисли само за работа. Може две-три минути да си спомняте нещо хубаво, например за морето, за някой поход.
2. Щастие има, и в това трябва да се вярва. Щом осъзнаете този факт, животът ще стане по-лек.
3. Ако до крайна степен ви е омръзнала сегашната работа, опитайте се все пак да намерите в нея нещо хубаво. Може би получавате ценни знания и умения, които ще ви помогнат да си намерите друга, по-интересна работа, или ви е провървяло да се запознаете с интересни и полезни хора?
4. Опитайте положително да се отнасяте към околните, и това положително отношение може да заздрави колектива и благотворно да повлияе на атмосферата - да превърне обикновените колеги в приятели или просто в кръг от добри познати.
5. Ако нямате шанс да се преместите на друга работа засега, то не се съжалявайте, все едно нищо не може да се промени.
6. Опитайте се добре да си вършите работата – това може да ви достави по-голямо удоволствие, отколкото си мислите.
7. Старайте се правилно да планирате собственото си време и да разпределяте силите си. Ако се пресилвате или напрягате прекалено, може да постигнете не успех, а нервен срив. На кого му трябва това?
8. Отпочинете. Ако вече съвсем не се търпи, вземете си отпуска, или в краен случай болничен.
9. Може би имате на работа някакъв дразнител, който ви влияе на настроението? Тогава не чакайте нещата да се наредят от само себе си. Решавайте проблема с всички достъпни методи.
10. В краен случай ако действително всичко което ви заобикаля на работа е толкова нетърпимо – помислете толкова ли ви е притрябвало вашето работно място. Може би пък - да си потърсите друго?

Професионални деформации

Известно е, че трудът положително влияе на човешката психика. Но многогодишното изпълнение на една и съща професионална дейност води до професионална умора, различни психологични бариери, обедняване на репертоара от начини по който се извършва дейността, загуба на професионални умения и навици, намалена работоспособност. Много са професиите, които дават и професионални деструкции.


Една от най-популярните днес професии – юрист, в която героят освен външен блясък, остроумие и логика, високи хонорари, проявява и обратната страна на медала – необходимост с години да откриваш грешки, тънки места, двусмислици и т.н. С времето това прераства в навик, и ако премине в автоматично поведение може да се стигне до там в приятелска компания при всяка шега да се намери конкретен случай от практиката или съдебната зала, член от наказателния кодекс. Като ще подписва документ, юристът буква по буква ще изучава текста и ще издирва всевъзможни негативни последствия и начини за отстраняването им.


Лекар – също уважавана професия. Но тези хора постоянно са принудени по собствено желание и без желание да помагат на познати и непознати, да изслушват оплаквания за болежките и недъзите на околните. И тогава изникват естествено проявите на цинизъм и грубост като начин да се справят с емоционалното свръхнатоварване. Ако лекарят ежедневно се сблъсква с въпросите на живота и смъртта, то с времето неговата способност спокойно, и не винаги уместно, да обсъжда вцепеняващи подробности от практиката, могат силно да шокират неподготвената публика.


Счетоводител и икономист. Постоянна работа с цифрите, без съмнение, формира ред полезни житейски навици. Като негативни последици можем да посочим натрапчивия стремеж по няколко пъти да се проверяват всички цифри, внимателност към детайлите (даже прекалена), желание да се контролират всички разходи – започвайки от стотинките за сладолед и завършвайки с тоталния контрол над личните финанси.


Учител.Повечето от тях обожават работата си. Дотолкова, че не могат да се спрат.Стремежът да поучава може да отрови живота на околните ако ситуацията се остави без контрол. Всички ще изслушват поучителните интонации, промъкващи се в гласа му, неговата увереност в абсолютната му правота и отношение към другите като към малки деца. В същото време ако се научи да се контролира преподавателят или учителят могат да бъдат интересни и приятни събеседници.


Мениджър по продажбите. Когато един продавач се научи да обуздава своето професионално усърдие – това е прекрасно. Иначе той може с повод и без повод да продава продуктите на своята компания, своите идеи – ако има клиент, то истинският продавач няма да го пусне да си тръгне просто така, без да купи поне едно нещо или да остави няколко телефонни номера на други потенциални клиенти. От една страна продавачът силно се изморява от безкрайни контакти с различни хора, които не винаги изпитват позитивни емоции,от друга страна – той сам се стреми към тези контакти. Изходът за представителите на тази професия може да бъде навикът да „превключват” от състояние на продавач в други, по спокойни емоционални състояния, при които човек си почива.


Пиар–агент. Много съвременна професия, предполагаща управление на слуховете. Този човек знае всичко за всички и при нужда умее да го използва. Всяка информация става оръжие в ръцете на пиар- агента. В зависимост от отношението към човека, фирмата или събитието – всеки факт, дори най- безобидният, може да бъде представен от представителя на тази професия като нищожен или огромно постижение, което служи на глобалния прогрес или е от световен мащаб. Как да му вярваш?


Програмист. Умее почти всичко свързано с компютъра. Сърди се на всеки, който му зададе въпрос, на който, по негово – на програмиста, мнение, би могъл да си отговори самостоятелно. Решава най-сложни софтуерни задачи. Понякога не е в състояние да реши най-прости битови задачи. Може да подлуди околните с безупречна логика и навика да мисли с алгоритми. Всичко, което му изглежда нелогично може да го вкара в състояние на „зависване на системата”.


Професионален ръководител. Навикът да ръководи хора се проявява както на работа, така и вкъщи. Незаменим е при контакт с представители на обслужващи професии – моментално е в състояние да сложи в ред всички и да ги накара да работят бързо и качествено. Понякога на директора му е трудно да си спомни за обикновените човешки чувства и да изрази емоции без предварителен анализ на всички възможни системни последствия. Навикът да ръководиш може да се разпространява върху приятели, близки и роднини.


Психолог. Според полученото образование може с часове да задава различни неясни въпроси. По-лошо е ако това се съпровожда от диагнози - „Вие сте екстарверт!”. В отделни случаи психолозите започват да търсят навсякъде патология (по нещо си приличат с лекарите) и се опитват да я „отстранят” с няколко съвета. Много психолози страдат от мания за величие, което може да се изразява в желанието да дадат съвети буквално на всички и при всеки повод (тук си приличат с учителите).


Човек, чиято специалност е свързана с автомобилите. Не си се представя без автомобил. Превозното средство е станало за него не само дом, но и смисъл на живота. Ако нещо се повреди, го преживява като болест в семейството. Наизуст знае картата на града, може да си уплътни времето в задръстването. Забелязва всякакви детайли, свързани с уличното движение. В компания може да разказва с часове за разнообразни резервни части, за марки, за модели коли и особеностите на автосервизите. Има чувство за хумор, понякога – доста специфично.


Човек на изкуството.Този човек може да направи впечатление навсякъде. Често актьорите, телевизионните и радио журналистите, и другите светски персони, знаят много забавни истории и могат с часове да ги разказват. Да се общува с тях е весело и приятно. Но от навиците им се набиват на очи – да говорят с добре изнесен глас, да позират и да цитират. Понякога извършват нестандартни постъпки или се обличат по невъзможен начин, държат се предизвикателно, без оглед на това къде се намират.


Всички посочени по-горе битови портрети,  без съмнение, са карикатурни. Но разпознаването на типичните деформации ще ни позволи да се познаваме по-добре и каквото можем – да направим.

Как да се отнасяме с възрастните

Защо се случва така, че деца и родители постоянно се карат, тровят си живота с постоянни сръдни,  забележки и дребнави спорове? Къде е причината? Старите ли са толкова обидчиви и докачливи, или на младото поколение не му достига търпение и разбиране за нещата?

Тези семейства, които са принудени да живеят заедно с родителите, на свой гръб са изпитали всички трудности, които неизбежно се случват когато на ограниченото количество квадратни метри се събират три поколения, и всички те са със собствени възгледи, ценности, принципи и характери.

Да, често конфликтите между родители, деца и внуци приемат такъв обрат, че за нормални семейни отношения е сложно да се говори. И изглежда така, сякаш няма изход – не можеш да зарежеш старците с отслабващо здраве да живеят сами, дори и да живеят наблизо – все едно животът им трябва да бъде взет под пълен контрол, да им се оказва постоянна помощ и грижа. Трудно е и за родителите, които доскоро са имали безусловен авторитет и са можели да поучават, наставляват и контролират децата си. Сега те трябва да осъзнаят, че живеят по-скоро встрани от скоростната лента, а животът на порасналите им деца е чужд живот, в който съвсем не ги допускат, или пък правят това без никакво желание.И тогава родителите започват да искат по някакъв начин да си върнат предишните права, предизвикват с поведение и упреци – атмосферата остава нажежена.

Как да се нормализират отношенията, възможно ли е това? – Разбира се, ако проявите търпение и разбиране. Помислете преди всичко за това как вашите възрастни родители вече не са особено здрави хора, които разбират, че животът им върви към залез. Те вече не са същите, които са били, нямат толкова сили, стеснен е кръгът им от интереси и възможности. И най-важното, появява се страхът да си стар, безпомощен, болен и да се превърнеш в товар за своите деца. Особено тежко за осъзнаване е това за хората, които са водили наситен и енергичен живот, имали са много интереси и увлечения. За тях настъпващата старост е сериозен стрес, и те се съпротивляват както могат. Точно тези родители започват с всички позволени и непозволени методи да укрепват своя авторитет и искат да контролитрат семейството на порасналите си деца, за да върнат времето, когато тяхото мнение и съвети са били приемани безпрекословно. Но ако си помислим, всъщност им трябва съвсем малко – съучастие в живота на цялото семейство, възможност да живеят с общите интереси, задачи и проблеми. И младото поколение трябва просто да разбере и признае това и да не отдалечава родителите от останалото домочадие.

Това се прави просто: като дойдете от работа, разкажете за своите неща на родителите си, разпитайте ги какво са правили във ваше отсъствие. Измислете им леки битови задачки, за да се чувстват полезни. Ако имате възможност да се възползвате от техния съвет, непременно подчертайте колко е разумно и уместно е такова решение, благодарете. Обсъждайте семейните планове, не ги изолирайте.

Ако са ви дошли гости, поканете ги на общата маса, дайте им възможност да произнесат тост, да пообщуват с вашите приятели. Седнете, послушайте обикновенните им разкази за това, което им се е случило през деня. Празнувайте техните празници и рождени дни, канете техни приятели. Подарявайте им подаръци – всеки знак за внимание е много важен – той говори за вашата любов и загриженост.

Ако вашите родители живеят отделно не забравяйте да им се обаждате. Правете го всеки ден. Дори кратък разговор и въпроси за самочувствието и живота ще са много важни и приятни за възрастните хора. И разбира се, редовно ги навестявайте - не само за да им занесете продукти и лекарства. Много важно е да прекарвате време с тях – да пообщувате и да поговорите – поне за кратко, но заинтересовано и неформално. Споделяйте грижите и проблемите на старците – не ги отхвърляйте защото ви се струват незначителни или несериозни. Даже търпеливо изслушан разказ за конфликта със съседката или новия сериал за стария човек ще е по-важен от купчини с лекарства и храни, които сте оставили в движение.

Не ограничавайте общуването на възрастните родители и вашите деца. Бабите и дядовците трябва да общуват с внуците – това ще е полезно и за двете страни. Даже ако старите са болни и безпомощни, внуците трябва да виждат и разбират, че в живота има мъка, старост, немощ и болести. Иначе ще израснат бездушни егоисти, а вас ще ви чака тежка старост.

Животът минава бързо и започваш да разбираш това едва след като премине по-голямата му част. И вие някога ще станете стари и безпомощни. И само от това как вие самите се отнасяте към своите родители, от това как възпитавате собствените си деца с личен пример, ще зависи как собствените ви деца ще се отнасят с вас, когато на вас ви потрябва грижа и помощ.

Непосилната лекота

Веднъж си вървял един мъдрец по пътя, любувал се на красотата в света и се радвал на живота. Изведнъж забелязал нещастен човек, прегърбен под непосилно бреме.

-         Защо се обричаш на тaкива страдания? – попитал мъдрецът.

-         Аз страдам за щастието на своите деца и внуци – отговорил човекът. – Моят прадядо цял живот е страдал за щастието на дядо ми, дядо ми цял живот е страдал за щастието на моя баща, баща ми е страдал за моето щастие, и аз ще страдам през целия си живот, само и само моите деца и внуци да бъдат щастливи.

-         А имало ли е щастливи в твоето семейство? – попитал мъдрецът.

-         Не, но моите деца и внуци непременно ще бъдат щастливи! – отговорил нещастният  човек.

-         Неграмотният няма да научи никого на четмо, а къртицата няма да възпита орел! – казал мъдрецът. – Научи се първо ти самият да бъдеш щастлив, и тогава ще разбереш, как да направиш щастливи своите деца и внуци!

Полезни фрази за вашето дете (препоръки)

Няколко полезни прости фрази, които ще помогнат значително на детето

да общува както с възрастните, така и с другите деца:

„Благодаря, не искам” 

Вместо капризи и крясъци, когато детето не иска нещо да яде, трябва да си спомни този шаблон. Родителите по-лесно ще приемат такъв отказ и нищо няма да наруши мира и спокойствието на масата. Ще могат да се водят разумни преговори.

„Не ми харесва”

Много е важно да научите детето да казва точно тези думи, при това да ги произнася силно, ясно и уверено. Естествено, не на всеки родител ще му е приятно да му говорят така. Затова пък детето ще може да се защити.

„Как се казваш? Хайде да играем”

Думите изглеждат прости, наивни. Но без тях детето често си играе само.

„Аз съм нервиран (обиден, разстроен, тъжен)”

Децата често не разбират своите емоции, затова е полезно да им напомняме „Ти се сърдиш защото…” Още по-полезно е да назоваваме своите емоции. И така да даваме пример на детето.

 "Ще помисля"

Това са много полезни думи не само за децата, но и за възрастните. Спомнете си колко пъти сте давали отговор, съгласявали сте се, а после сте съжалявали за необмисленото обещание. Всъщност трябва само малко време за размисъл. В общуването с детето този шаблон ще даде още едно предимство – след като помисли детето едва ли ще започне скандал „не искам, няма”. По-вероятно ще се съгласи с вашето предложение или ще е готово да обсъди някои алтернативи.

„Моля” и „благодаря”

Вежливите думи в ранна детска възраст също са шаблони. Но постепенно от навика да се държи вежливо произтича истинската вежливост.

„Бихте ли ми казали…”

С тези думи  за детето ще е по-лесно да търси помощ от чужди хора. И съседите, и продавачите, и минувачите добре ще реагират на така построена  фраза.

„С какво да ти помогна?”

Най-доброто в тази фраза е не това, че гали ухото на родителя. Тук отново,

през външния ритуал, навика, детето получава важни вътрешни нагласи.

„Ще опитам”

Най-добре тези думи да се научат от дете, което злоупотребява с „не искам”, „не умея”. Само думи, нека детето само реши, кога ще действа. И тук родителите трябва да са честни: ако се съгласи да опита лъжица от новата манджа, не трябва да настоявате то да изяде цялата чиния.

Виктория Антошина

Банският ти говори (за отпуски и други отпускащи неща)

И така, ти си лежиш на плажа и очите ти още не са изморени от яркото слънце, а мозъкът ти още не е замаян от двете бири, които  бавно си изсмукал между десет и единадесет. Презрял си всякакви полезни съвети и забрани, свързани със смъртоносната радиация или други унищожителни природни чудеса, които те дебнат в този час. Погледът ти се рее наоколо и прескача от весело плацикащите се девойки в прибоя, към тези с по-силен самоконтрол, които царствено са се разположили под чадърите. Не е моментът да си правиш дребнави планове за бъдещето, грижливо отбягваш мисълта за възможния край на отпуската ти, той просто не съществува.

Опитваш вяло да си представиш какво води тези хора тук, дали искат да почернеят, след като шоколадовият тен не е на мода, или искат да лежат на пясъка и да дремят /точно като теб/, или пък използват единственото място където можеш да ходиш разсъблечен пред други, също разсъблечени хора.

Докато гледаш ярките петна на банските им, незнайно защо, в главата ти се промъкват някакви еротични представи, които ти не бързаш да изпъдиш и предъвквайки ги грижливо, се опитваш да усетиш вкуса на всяка една от тях. Ако сега прекъснеш за малко медитацията си и подредиш мислите си в по-друг ред, можеш да се сдобиеш с интересна информация и да обогатиш знанието си за хората. Да видим какво може да се направи.

Всеизвестно е, че цветовете, в които хората се обличат могат да кажат много за характера и пристрастията им. Нещо повече – някои тайни желания лесно стават достъпни за будния ум, стига да знае как да интерпретира получените данни. Очевидно е, че на плажа, тази информация ще е минимална, защото няма да видиш мъже с пурпурни наметала /влечение към властта/ или жени с малки черни рокли от Диор /финес, вътрешен конфликт между желания и възможности/. И все пак, не всичко е безнадеждно. За нас остават цветовете на банските костюми, по които да съдим за характера им. Трябва да кажа, още от самото начало, че мъжете не са ми интересни, просто защото не мога да видя върху тях особено разнообразие от цветове и модели. Наистина, когато покрай мен мине странен младеж с бански тип прашки, малко се притеснявам, но нищо повече. При жените, нещата са съвсем други. Да видим какво ни говорят техните цветови предпочитания в ситуация на плажен релакс.

·        Зелени

Това са жени, които страшно държат да са загадъчни. Наистина, зеленото издава сдържаност и уравновесеност. Те няма да ви провокират, но тъй като са доста любопитни, ще улавят всеки ваш поглед и жест и в крайна сметка, биха могли да ви манипулират блестящо. Мисля, че в това няма нищо лошо.

·        Червени

Тези жени обичат промените. Дали това означава, че постоянно сменят партньорите си или колите си, не мога да кажа. Това се проверява на място. При всички случаи, класическото схващане е, че това са страстни личности, от които можеш да очакваш всичко.

·        Розови

Леко самовлюбени, може би с по-високо самочувствие, отколкото е необходимо, но това едва ли ще ви създаде неприятности. Малко нарцистичното отношение към себе си, може лесно да се неутрализира с подходящ разговор или своевременна покана за питие в кокетно заведение.

·        Тъмносини

Синьото означава малко хлад в отношенията, както и стремеж към една ненужна задълбоченост /точно тук и точно сега – не/. Малко трудно установяват контакт, защото традицията ги кара да се въздържат от прекалено волни изпълнения. Само че, ние знаем - няма невъзможни неща на този свят.

·        Черни

За красавиците в черни бикини се спори открай време. За едни, това означава добър баланс между строгост и недостъпност, ясни граници и добро самочувствие. Други изследователи твърдят точно обратното – това са жени, готови на всичко, но не с всеки. Тези схващания отразяват объркването на учените, защото черния цвят по принцип носи в себе си минимум информация. Опитът ни учи, че това са душевни натури, малко затворени наистина, които имат нужда от по-дълго ухажване, при това винаги с риск да бъдеш внезапно отхвърлен. Но мисля, че си струва.

·        Двуцветни

Жените с двуцветни бански не са решили какво точно искат. Те адски се колебаят. Тъй като не познават добре себе си, те са се застраховали за всякакви житейски ситуации или поне така си мислят. Тук радостта от експеримента обикновено измества страха от неуспех.

Ето как лятото ни дава възможност да проверим и затвърдим теориите и знанията си с една чудесна практика.

Отиваме на сауна!

 Да ходиш на сауна е нормално за съвременния човек, който следи за здравето си и своята външност. Сауната е ефективен начин да се отпуснеш и да релаксираш; да възстановиш силите и енергията си - да се погрижиш за комфорта си като цяло.

 Топлината отваря порите на кожата, освобождава тялото от мазнините, от излишния холестерин, от токсините и шлаките. Много полезно е да се ходи на сауна след физически натоварвания и спортни занимания. От парата мускулите се отпускат и стават по- еластични.

 Сауната може да излекува настинка и други простудни заболявания. Особено силен положителен ефект може да се постигне, когато парата се обогати със специални масла или отвари от лавандула, мента, евкалипт. Такава сауна ще ви замести процедура на инхалация.

 За сметка на температурния контраст в сауната се закалява организма, повишава се имунитетът, развива се устойчивост към различни заболявания.

 

Правилата на сауната.

Преди да влезете в сауната вземете душ, но без сапун или гел, за да остана върху кожата естествен филм, предпазващ кожата от изсъхване. Не си струва също да си миете косата, за да не се прегрява в сауната главата. Първия път не си струва да прекарвате в сауната повече от 10 минути.

 

Като влезете в сауната за първи път, седнете или легнете на най-ниската пейка, за да свикнете с температурата (колкото по-горе се намирате – токова по-гореща е парата). Не разговаряйте. Дишайте бавно през носа ( а не през устата!) Ако ви е горещо да дишате през носа, закрийте го с длани. Ако сте легнали, то преди да напуснете сауната трябва да промените положението на тялото – да поседите две-три минути. След като излезете, охладете се под душа, в басейна или в специална прохладна стая.

 

В сауната може да влизате няколко пъти. Всеки път минимум 7минути – максимум 15. В някои сауни на стените са сложени специални пясъчни часовници, с помощта на които могат да се засече времето, което прекарвате в сауната. След процедурата трябва да полежите на специални кушетки токова време, колкото сте се намирали в сауната – това ще ви помогне да възстановите нормалната дейност на сърдечно-съдовата система. През това време може да се пие сок, чай, билкови отвари. В сауната е по-добре да не се яде, особено ако сте там с цел да свалите излишни килограми. Цикълът на всички процедури в сауната може да заеме 2-3 часа.

В сауната се влиза с кърпа, върху която сядате на пейката.

 

Какво не бива да се прави в сауната:

1.    Не си струва да седите на най-ниската пейка с идеята да прекарате в помещението колкото може по-дълго време;

2.    На най-горната пейка – само в легнало положение, а не седнал със спуснати крака;

3.    Не си струва след сауна да се обливате с топла вода.

4.    В никакъв случай да не се пуши и пие алкохол;

5.    Забранено е да посещавате сауна по време на обострени хронични заболявания или с висока температура;

6.    Не бива да се влиза в сауната с украшения: металът може да се нагорещи и да ви изгори кожата.