Каквото отвътре – това и отвън

- В какво е същността? – попитал ученикът
- Във висшата справедливост на света – отговорил учителят.
- А нима той е справедлив? Колко хора страдат… те са бедни, болни, а някои получават всичко без да положат усилие…
- Просто в живота всеки получава това, което иска- усмихнал се мъдрецът, - животът, съдбата са доста еластична субстанция и на всекиго се дава това, което иска всъщност.
- Какво говорите, учителю – подскочил ученикът – как можете… вие твърдите, че всички тези хора, преминаващи през нещастия, сами си просят тези неприятности?
- Седни, ти си още глупав. Този свят няма друг изход. Каквото отвътре – такова отвън… Ако те виждат света пълен с нещастия – мъдрецът замълчал – светът няма друг изход… светът е милостив към всички – той ще удовлетвори заявката на всеки. Той ще стане за човека такъв, какъвто човекът иска да го вижда.
- А защо тогава хората се стремят към нещастие? – сядайки на мястото си, попитал ученикът
- Такава е нашата култура. Този, който страда може да се оплаче и тогава ще му олекне. Ние мислим, че ако човек е преминал през ред изпитания, е достоен за нещо. Хората смятат, че ако са им се случили много неприятности, на тях ще гледат като на тези, който ги са ги преодолели – с уважение.
- Учителю, аз самият смятам, че тези които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знам какво е това да гладуваш и да понасяш трудности не от чужди разкази.
- И какво сега, за това ли трябва да те уважаваме?..
- Не, но Вие трябва да проявите поне капка уважение за това, че съм изпатил повече от вас.
- Виждаш ли, ти изискваш уважение за това, че си имал труден живот, по-точно не изискваш… Ти просто знаеш, че така трябва да бъде. Точно за това, именно желанието да получават уважение и значимост кара хората неосъзнато, на подсъзнателно ниво да си пожелават нещастия, за да има за какво после да ги уважават… А на света какво му остава? Той изпълнява, просто изпълнява нашите желания. Каквото отвътре – това и наоколо.