На един човек му подарили игуана. Той я приел, но без особено желание. Третирал я като част от интериора : давал и храничка, водичка, но емоции - никакви. Не щеш ли, един ден игуаната го ухапала за пръста. Докато се готвел да реагира с нещо от типа на ”… е с'а те ликвидирах!”, гледа, – игуаната изпълзяла от терариума си, погледнала го тъжно, а след това през целия ден го следвала из къщата. Отвреме-навреме отново го поглеждала в очите и сякаш му казвала:
„Прости ми, приятелю”. Разчувствал се човекът.
На другата сутрин се събудил, гледа, игуаната седи до леглото му. Цяла нощ не си била лягала от тревога и изглеждала тъжна. Човекът се впечатлил на такава искрена загриженост, но от друга страна, ухапаният пръст не му минавал и даже започнал да гноясва. Тогава той грабнал животното и отишъл на лекар.
Там се разбрало, че този вид игуани е отровен, но отровата им е слаба и за да подейства истински, трябва време. Затова, те процедирали така: ухапват жертвата си, а след това се мъкнат навсякъде с нея и я чакат да умре, за да закусят след това.
