Двама приятели седели в едно кафене и пушели наргиле.
- Какво щастие е да имаш две жени – замечтано разказвал единия на другия.
С красноречиви думи той описвал своето възхищение, своите необикновени преживявания, без да спира да се възхищава, че тези два великолепни цвята имат толкова различен аромат. Очите на втория ставали все по-големи и по-големи от възхищение. „Като в рая – мислел си той – си живее моят приятел. Но защо на него, а не на мен е отредена тази радост да изпитва такава сладост и да притежава две жени?”
Скоро и той си взел втора жена. Но когато в брачната нощ той поискал да раздели с нея брачното ложе, тя гневно го отхвърлила:
- Не ми пречи да спя, отивай при първата жена. Не искам да съм пето колело на каруцата. Или аз, или тя.
За да получи утеха, той отишъл при първата жена.
- Нямаш място тук – разгневила се тя – Щом си взел втора жена, а аз вече не съм ти мила, отивай при нея!
Не му останало нищо друго, освен да отиде в джамията и поне там да намери покой. Когато заел молитвена поза, той чул зад гърба си тихо покашляне. С учудване се обърнал и видял своя добър приятел, който му разказвал наскоро за голямото щастие да имаш две жени.
- Ти за какво си дошъл тука? – попитал го.
- Двете ми жени не ме допускат до себе си, не общуват с мене. Това продължава вече много месеци.
- А защо тогава ми разказваше колко е прекрасно да живееш с две жени?
- Аз бях толкова самотен и исках да имам приятел наблизо.
