10 правила на стила от Нина Гарсия ( от 1 до 5)

10 години в списание "ELLE", седем от които фешън-директор – Нина Гарсия е видяла с очите си огромно количество модни дефилета, видяла е как изгряват и изчезват трендове, как преживяват полети и падения дизайнери от всякаква величина. „аз бях обкръжена от невероятно модни и интересни хора – казва Нина, - и разбрах, че всички те се водят от 10 основни правила. За всичко, което касае стила, няма закони, принципи или директиви, но има някои основни неща, които на никого няма да попречат. Истинската икона на стила чупи стереотипите, игнорира марките, но винаги има предвид тези десет правила.”

Правило 1. Научете се да”филтрирате”

Аз постоянно се намирам в търсене на единствено правилните вещи, за да мога да ги сложа в списанието. За целта пътувам по време на дефилетата в Ню-Йорк, Париж, Милано и Лондон и гледам десетки колекции, опитвайки се да намеря нещо, което действително си заслужава вниманието – моето и на читателите. Опитайте и вие да направите същото със своя гардероб – станете редактор. Много по-лесно е да се вдъхновите от пет забележителни неща отколкото от двайсет и пет, двайсет от които за нищо не стават. Отделете ключовите неща и се избавете от всичко останало. Ако нещо не изглежда добре, това нещо не ви трябва! Възможно е вашият гардероб да се пука по шевовете, но какво от тези дрехи вие действително носите? Колко дрехи ви трябват за да се чувствате уверено? Колко често си казвате: „Нямам какво да облека”? Съветвам ви за начало да филтрирате нещата си, а след това да преразгледате принципите по които си купувате дрехи. И тогава ви обещавам, че да станете стилна ще е доста по-лесно.

Конкурс "Красиво село" (старт)

На Еньовден обявяваме конкурса на Moetoselo.com посветен на «Красиво село». Два анонса имаше, а сега условието: много просто – отиваш на село (освен ако не живееш там);
излизаш на разходка с фотоапарат в ръка; издирваш къща, която си личи, че е за реставрация ( може това да е къщата на баба ти и да не трябва дълго да я търсиш). В спокойна обстановка ( вкъщи), докато си обработваш спомените (снимките) и се предаваш на носталгията по приказните долчинки, горички и ягодови поляни, решаваш да свършиш малко полезна работа – примерно да разкрасиш една къща. Изпрати на адрес: feialexa@abv.bg - преди и след твоята намеса. След това всички предложения ще бъдат изложени на ФБ страницата на сайта, където мало и голямо ще може да харесва тази красота. След два месеца, считано от днес, онзи, който е събрал най-много одобрения, ще може да получи голямата награда – ваучер на стойност 50 лв. от магазин за фотоматериали ФотоПавилион   – наш основен спонсор. Автор на идеята -Александър Хаджигеоргиев
Очакваме с нетърпение!!!

Сиртаки (любопитно)

Всички знаем танца сиртаки, известен в целия свят като национален гръцки танц. Той така весело се връзва с летните купони край морето и да му се устои е невъзможно. Всъщност този символ на Гърция е доста млад за ролята на символ - без малко 50 години.

Прародител на този танц са били критските танци „Сирос” и „Пидихтос”, а той като такъв се е появил доста спонтанно през 1964 на снимачната площадка на филма «Зорба Гръкът» (Zorba The Greek), заснет по едноименното произведение на известния критски писател Никос Казандзакис. По сценарий главният герой Зорбас, когото играел Антъни Куин, е трябвало да покаже на плажа националния гръцки танц Безела на скромен английски писател. Но за тази сцена били отредени само две минути и пред композитора стояла задачата да предаде за това кратко време енергетиката на гръцкия танц. Впрочем композиторът Теодоракис се справил с това така блестящо, че и музиката и танцът наистина са признати за народни. Тъй като филмът се е снимал на остров Крит, то в основата на танца са заложени най-популярните критски танци: в началото по-спокойният Ситрос, преминаващ в Пидихтос (бърз и с подскоци) във втората част. Но както често става, се е намесило провидението. Сцената е трябало да се заснеме в най-последния ден. Обаче ден преди това, Куин си счупил крак. Когато след няколко дни снимките били възобновени, Антъни Куин можел да мине без гипс, но не бил в състояние да подскача в танца, както било предписано от сценария. Режисьорът на филма Михаел Какоянис, естествено се разстроил, но актъорът го обнадеждил. «И аз танцувах. Аз не можех да си вдигам крака и да го пускам – болката беше нетърпима, но разбрах, че мога да го влача без особен дисконфорт. По този начин аз измислих танц с особена плъзгаща стъпка. Аз вдигах ръцете, както в традиционните гръцки танци и провлачвах краката по пясъка». Впоследствие Какоянис го попитал как се нарича този танц. Киун отговорил: «Това е сиртаки. Народен танц. Научи ме един от местните жители».

След Като излязъл на екран «Зорба Гръкът», танцът много бързо станал популярен. Признали го в Гърция, а Антъни Куин получил званието «Почетен гражданин на Гърция». А понякога му казват и «танцът на Зорба» - като спомен за произхода му.

За истинската женa (сериозно изследване)

1.Истинската жена не тича след щастието. Тя въобще след нищо не тича. Да преследваш щастието е най-популярният и най-глупав спорт. Всички на някъде тичаме. Към светло бъдеще, към утрешния ден, към следващата година и т.н.

Истинската жена не практикува този спорт. Тя се носи по течението на живота, винаги намирайки се в настоящето, защото настоящето е най-интересно и най-важно от всичко, което заема вниманието и. Не, разбира се, истинската жена има планове за бъдещето, но тя не отлага живота за утре. Не очаква истинският живот да започне когато... (когато тя най-накрая ще отслабне, ще се появи принцът или ще се подредят подходящите обстоятелства).

2. Да си истинска жена е голяма привилегия и тя разбира това. Трепетно се отнася към факта, че се е родила жена и вижда в това особена ценност. Тя се разпознава като жена не само на ниво понятие, тя се чувства такава. За нея това не е изпитание или тежък труд, не е кръст, който трябва да носи цял живот. Това е подарък и благословия на съдбата. Истинската жена култивира в себе си женственност на всички нива: вътрешно (усещания, чувства, мисли) и външно (тяло, дрехи, поведение).

3. Истинската жена спазва свой ритъм. Когато живеете прекалено бавно, нямате усещането, че това е животът. Когато живеете прекалено бързо, не успявате да почувствате живота. Всяка от нас има свой ритъм на съществуване. Истинската жена избягва крайностите. Не се излежава на дивана, но и не се стрелка насам-натам. Тя регулира натоварването си и формира ритъма на обстоятелствата, които я заобикалят. Истинската Жена живее така, че да направи това което иска, без да губи вкуса към живота. В нейните действия е важно не количеството движения, извършени за единица време, а точността на планирането и осъзнаването на това какво прави и защо го прави.

4. Истинската жена слага себе си на първо място. И това не значи че тя е егоистка, коравосърдечна, равнодушна или цинична. Просто тя знае, че зад прекаленото желание да се занимаваш с другите хора се крие страх да живееш собствения си живот. На истинската жена и е интересен собственият и живот. Тя никога не губи усещането за ценността  на личното си пространство. При това тя е способна да подкрепи, помогне и участва в живота на другите хора. Тя не казва „да”, ако сърцето и казва „не”. И винаги слуша себе си и се доверява на своите чувства.

5. Истинската жена е надраснала „доброто момиче”. Доброто момиче е продуктът на нашите родители. То има една задача – да се харесва на околните, да предизвиква одобрение. Да се харесва даже когато собствените и желания протестират. Доброто момиче живее по принципа „аз трябва”, „ аз не трябва”. То рядко си задава въпроса какво иска всъщност. Истинската жена се е отдалечила от своята роля на „добро момиче”, а едновременно е загърбила и постоянния стремеж към одобрение и похвала. Това не означава, че и е все едно как я оценяват. Просто тя на никого нищо не доказва в ущърб на себе си. Към своите черти, които е прието да се наричат недостатъци (а кой ги няма?), тя се отнася снизходително. Вижда ги, но не ги драматизира. Не ги крие, но и не ги демонстрира.

6. Истинската жена не плаща данък „обществено мнение”. Това е участ, която всяко момиченце има и старателно споделя през целият си живот. Нека другите се отчитат по параграфи: омъжена- неомъжена, нормално – ненормално, като всеки – не като всеки…Истинската жена живее по свои ориентири, сама си ги измисля, сама си ги въплъщава. И ако нейните стандарти не приличат много на стандартите на другите хора, това не я безпокои. Тя разрешава на другите да я преценяват както им се харесва. Знае, че мисията „да се харесаш на всеки” е глупава и неизпълнима. Истинската жена работи върху себе си, но никога не прави това, за да заслужи нечие одобрение. Тя прави това от любов към себе си.

7. Истинската жена не преодолява препятствия – тя ги заобикаля. Да се бориш – това е задача за воините. Истинската жена никога няма да играе ролята на супергерой. Ако и се изпречат прегради по пътя, тя няма да се опитва да ги пробива с глава, а ще се огледа дали не може да ги заобиколи или да ги използва като трамплин. Истинската жена не залага на сила, а на гъвкавост. Препятствието за нея не е враг, а ребус, който трябва да се разгадае. Тя знае, че зад всяка ситуация има не само сложно, но и просто решение и владее изкуството да избира нужното място и нужното време за действията си.

8. Истинската жена не разиграва драмата „Колко е тежък животът ми”. Като я гледаш, не можеш да си представиш как оцелява: денем и нощем изкарва пари, пере, мие, чисти, грижи се за мъжа и за децата. Никога няма да предположиш, че се е изтормозила докато прави ремонт или строи вила. Дори когато действително е натоварена, тя намира време да се възстанови и да изглежда добре. Тя няма да играе жертва на обстоятелствата, защото знае: обстоятелствата са сложни не сами по себе си, а заради отношението ти към тях. „Товарен кон”  - това е диагноза на душата, а не влияние на обстоятелствата. Една жена може да бъде товарен кон където и да е и когато и да е, с много или с малко деца или работа, а също и без тези причини.

9. Самотата за истинската жена е подарък. Периодите на усамотение, когато ги има – са ценни за истинската жена. Тя не се стреми да привлече в живота си случайни познати или мъже, само и само да не остане насаме със себе си. Да бъдеш сам със себе си е благо. Това е най-доброто време да се възстановиш, да напълниш живота си със спокойствие и дълбочина. Истинската жена е интересна сама на себе си и умее да се наслаждава на самотата си.

10. Тя харесва своята възраст. Винаги. Истинската жена живее в своето настояще, в реалната си възраст и използва всичките и предимства. Тя не си разказва истории за това, че на тези години нещо е „вече късно” или е „още рано”. Тази философия е оправдание за тези, които използват годините за прикритие на своите вътрешни страхове и забрани. На истинската жена и е позволено всичко на всяка възраст. И после тя не изпитва съжаление, че нещо не е направила. Това не означава, че не се грижи за себе си и не се стреми да изглежда добре. Просто не се прави на това, което е била преди 20 години. Истинската жена знае: всяка възраст има своята красота, сексуалност и обаяние.

Юлия Свияш
снимка: kamillyonsiya.deviantart.com

За добротата и вежливостта (банално)

Веднъж при Учителя дошъл юноша и помолил за разрешение да стане негов последовател.
- За какво ти e това? – попитал майсторът.
- Искам да стана силен и непобедим.
- Стани тогава. Бъди  добър, вежлив и внимателен с всички. Добротата и вежливостта ще ти донесат уважението на другите. Твоят дух ще стане чист и добър, а значи - силен. Внимателността ще ти помогне да забелязваш най-фините промени - това ще ти помогне да избегнеш сблъсъците и ти ще печелиш двубоя, без дори да си го започвал. Ако се научиш да избягваш сблъсъците, ще станеш непобедим.
- Защо?
- Защото няма да имаш с кого да се сражаваш.
Младежът си отишъл, но след няколко години се върнал при Учителя.
- За какво си дошъл? – попитал старият майстор.
- Дойдох да Ви попитам как е Вашето здраве и не се ли нуждаете от помощ… Тогава Учителят го взел за свой ученик.

Няколко думи за Свободата и Забвението (концептуално)

Не бързай да говориш за неприятните неща в живота си. Изчакай малко.

Ако всичко е толкова зле, колкото ти се струва -  ще имаш възможност да разкажеш, и ще получиш своята порция съчувствие…

Но по-често се случва друго – още неуспял да разгласиш колко са ужасни нещата, и всичко започва да се нарежда. А ти вече си помрънкал здравата – нелепа ситуация.

Мъдреците винаги са се доверявали на ползите от Забвението. Те са се опитвали да не посвещават другите хора в детайли, особено когато се е отнасяло до личния им живот.

Нито за хубавото, а още по-малко за лошото. Така се постига значителна степен на Свобода.

Ако се замислиш, ще си дадеш сметка, че околните не горят от желание да ти се притекат на помощ (и за тебе се отнася). Околните си имат достатъчно свои грижи. На тебе, разбира се, ще ти се притекат на помощ ако нещата станат нетърпими… Но да ореваваш орталъка при всеки повод не си струва - наистина не си струва.

Ще те изслушат и ще ти отговорят тези хора, които имат на свой ред от какво да се оплачат. И вместо помощ, ще получиш порция нечии чужди проблеми. Така се случва всеки път, когато се обсъжда нещо лошо или неприятно.

Всъщност, не са много хората, които наистина държат на тебе. Това лесно се проверява. Престани да заявяваш своето присъствие, недей да закачаш околните, и ще видиш как ще се стесни кръга на общуването ти. Проверено е, че ако три години подред не напомняш за рождения си ден – ще те поздравят само най-близките ти.

Хората много обичат да говорят за Свободата. Забвението е прост и елегантен начин да я получиш. Но колко е плашещ..!

Плаши с различни доводи:

- „ на никого не съм му притрябвал” (а кой ти е обещавал, че на някого си му притрябвал? Всичко изглежда точно обратното.)

- „мене никой не ме обича”( ти досега си жив? Значи поне Животът те обича)

- „моят живот е безсмислен”( да, това е така, но от това Животът не става по-малко прекрасен).

Получава се, че Свободата не ти е притрябвала чак толкова. Да си свободен е страшно, колко много неща трябва да правиш сам!

Но ако си решил да рискуваш, то започни от Забвението. Не се натрапвай на хората около теб и много скоро ще се почувстваш по-свободен.

Игуаната (не е така, както изглежда)

На един човек му подарили игуана. Той я приел, но без особено желание. Третирал я като част от интериора : давал и храничка, водичка, но емоции - никакви. Не щеш ли, един ден игуаната го ухапала за пръста. Докато се готвел да реагира с нещо от типа на ”… е с'а те ликвидирах!”, гледа,  – игуаната изпълзяла от терариума си, погледнала го тъжно, а след това през целия ден го следвала из къщата. Отвреме-навреме отново го поглеждала в очите и сякаш му казвала:
„Прости ми, приятелю”. Разчувствал се човекът.
На другата сутрин се събудил, гледа, игуаната седи до леглото му. Цяла нощ не си била лягала от тревога и изглеждала тъжна. Човекът се впечатлил на такава искрена загриженост, но от друга страна, ухапаният пръст не му минавал и даже започнал да гноясва. Тогава той грабнал животното и отишъл на лекар.


Там се разбрало, че този вид игуани е отровен, но отровата им е слаба и за да подейства истински, трябва време. Затова, те процедирали така: ухапват жертвата си, а след това се мъкнат навсякъде с нея и я чакат да умре, за да закусят след това.