Актуално за понеделник: Как безопасно да се „смотаем” от работа.

Странно желание, нали така? Но има такива моменти, когато просто трябва да му отпуснем края и за известно време да забравим за работата, проблемите, бързането и другите радости на „трудоустроения човек”. В противен случай ни наляга сплин и всяка производителност, така или иначе, пада до нула. При това отпуската вече е използвана, а да си организираме официална компенсация - няма възможност (особено остро стои проблемът в големи и тромави организации, където първо трябва да напишеш ред молби, да изчакаш решението на висшестоящите шефове и едва тогава, може би, ще ви пуснат ден да се отморите). А и къде се е видяло в нашата страна (а и навсякъде по света, да ти дават компенсация, за да си оправиш умственото здраве, тоест да си почине мозъкът ти поне един ден). Именно затова може да си организираме понякога (не много често, естествено) дни на „Свети Мързелан” по средата на седмицата - като се престорим на болни. А и ето няколко съвета как да се измъкнем правдоподобно и да не ни хванат в лъжа.

-         Преди всичко е много важно именно да се обадите на началника, а не да пишете имейли за това, че сте се разболели. Писмото ще го наведе на мисълта, че можете да посвършите малко работа на компютъра и вкъщи. А работа вкъщи, това не е почивка. Ако позвъните по телефона, ще стане ясно, че наистина не сте добре. Най-важното – не се престаравайте.

-         Не изпадайте в подробности. Колкото повече съчинявате симптоми, толкова по неубедително звучи вашето обяснение. Освен това на болния човек не му е до това да описва детайлно какво го боли. Нали шефът не е доктор.

-         Отличен избор за случая е стомашно неразположение. Точно за това може да се разказва на началника („Шефе, останах без сили, цяла сутрин съм във вц-то, какво да правя, шефе? При цялото ми желание, няма как да дотичам до работа. А и ако го направя, цял ден ще заемам корпоративната тоалетна!” Тази болест идва от нищото и може да мине за един ден. При това дори вашият бос е преживявал поне веднъж такова състояние и няма да разпитва за подробности.

-         Ако сте се изхитрили да се спасите за един ден от работа, все пак, оправдавайки се с болест, не си струва да разказвате за това (или как отлично си прекарвате времето) в социалните мрежи. Известно е че началниците обичат да проверяват известните социални сайтове. И все с тая умисъл, да научат повече за частния живот на сътрудниците си.

-         След такъв извънпланов почивен ден не се явявайте с нова рокля на работа или със симпатичен тен. По-добре да се престорете убедително на малко болен, отколкото да бъдете разобличен. Иначе следващия път няма да ви повярват.

-         Най-добрите дни за такава почивка са вторник или сряда. Първо да се боледува веднага след уикенда или непосредствено преди това е много подозрително. Също ще е странно ако недъг ви покоси в прекрасен слънчев летен ден. Не е хубаво така явно да бягате от работа. А на второ място, ако се върнете мястото си след толкова дълго отсъствие (почивни дни плюс заболяване), ще бъде много трудно да се преборите с натрупаните задачи и като резултат ефектът от почивката ще бъде отрицателен.

-         Ние и без това си знаем, че ако нещо не ни дават, трябва да си вземем със сила или с хитрост. В този случай трябва да получим допълнителни дни за почивка като малко си поукрасим състоянието. И отново – най-важното е да не преиграваме защото после няма да е лесно да си върнем имиджа на честен и сигурен сътрудник.

Съветите за тънка талия (общоизвестни)

1. Дъвчи бавно и предъвквай.
2. Активните разходки намаляват тлъстините.
3. Не чети и не гледай телевизия докато се храниш.
4. Не се запасявай с храна – за да  не се изкушаваш, по- често ходи до магазина за продукти.
5. Преди да отидеш в магазина направи списък на продуктите, за да не купиш излишни неща, които после „ще се наложи” да ядеш.
6. Храната не трябва да заменя други радости!
7. Като постигнеш успех в отслабването – направи си подарък.
8. Понякога си позволявай парченце шоколад, за да не го изядеш после целия.
9. Не яж ядки с голямо съдържание на  мазнини.

10.Вечер вместо сладко изяж по-добре нещо солено – краставичка или друг зеленчук.

11. Ако чувстваш глад – изпий чаша вода, ще запълни стомаха.

12. На обяд изяж парче варено месо (100г) със зеленчукова гарнитура.

13. Ако използваш майонеза, разреждай с кисело мляко нисък процент. (1:1)

14. Започвай да ядеш от супата или салатата – по-бързо ще се нахраниш.

15. Когато правиш застройка, използвай пасиран картоф или други зеленчуци, а не брашно и яйце.

16. Когато приготвяш нещо месно – сложи повече лук, вместо месо.

17. Употребявай не пържено, а задушено месо.

18. Месото слагай на добре загрят тиган – по-малко мазнина ще потрябва.

19. Пий големи количества вода – засища и е добре за кожата.

20. Не употребявай алкохол, тъй като засилва апетита.

21. Прави си омлета с минерална вода, а не с мляко.

22. Използвай тестени изделия от груби брашна.

23. Соковете разреждай с минерална вода (1:1) – така намаляваш калориите.

24. Сандвич с пилешко или пуешко, вместо със салам.

Как да си усложним живота (прости съвети)

Човекът е сложно организирано същество. И не обича да опростява. Винаги трябва да сме нащрек, в случаите когато животът стане много лесен и разбираем – веднага нещо трябва да предприемем. Предлагам на вниманието ви някои съвети.

1. Винаги говорете иносказателно. Отначало си струва да измислите усложнения за близките си хора, и те с радост ще ви отвърнат със същото. При това ако произнасяте думите ясно и отчетливо, ще ви помислят за неграмотен селянин. Създайте около себе си ореол от загадъчност, общувайте с намеци и полунамеци. Простотата е за плебеите.
2. Приемайте всичко лично. Как мислите, кой е виновен за лошото настроение на другите? Вие, разбира се! Всичко, което изричат, когато са гневни и раздразнени – е самата истина, защото в друго настроение хората са склонни да се преструват. И между другото, Вие си прекарвате времето в задръствания защото са Ви задръстени с гадории чакрите. Почиствайте си чакрите, другари!
3. АкО…. Да се допускат едни и същи грешки е лош тон и признак за не много акъл. Но ние не сме от тез. Затова си струва добре да се  запомня какво не сме направили както трябва, и тази сцена да се проиграва във всички нюанси всеки ден, а най-добре - няколко пъти дневно. Ако пък разказвате историята за вашето поражение на близки и приятели – ще можете напълно да се саморазвенчаете.
4. Всичко е ужасно, не е ли така? Всяка дреболия ви кара да страдате. Ако ви се стори, че е възможно това да са глупости, които нямат особено значение за вашия живот, помислете пак – може би просто не схващате цялата катастрофичност на последствията?
5. Търсете в себе си недостатъци. Това е много важно. Ако не успеете да си намерите – сравнявайте се с другите. С тези, които със сигурност ви превъзхождат. И защо вие не можете да се справяте като тях?.. Най-напредничавите успяват да съвместят тази точка с 3-та –и започват да съпоставят своя живот  със своите представи за идеален живот. И най-важното – не забравяйте да страдате! Ще се повторя, това е много важно.
6. Винаги бъдете недоволен. Направете се, че сте изживели всичко на този свят и нищо не може да ви учуди. Тогава ще ви помислят за интелектуалец и ще започнат да ви уважават. При това за да поддържате имиджа на презрително-равнодушен, ще се наложи доста да се постараете. Утешително е само това, че после всичко останало ще ви се получава от само себе си.
7. Ясно е  че ви подвеждат! Вие нали си знаете, че не е толкова просто. Ако някой ви направи добро, значи ви готви някоя гадория! Ако в нещо ви е провървяло, значи се задава цял куп неприятности. Винаги бъдете нащрек! Бдете!

 Libo.ru

Следродилна депресия (превантивно)

Следродилна депресия – това е угнетено състояние, в което изпада младата майка. Свързано е с недостък на лично време, умора и прекалено безпокойство за новороденото.

По принцип, това състояние възниква след първото раждане, когато грижата за детето изцяло ляга върху вашите рамене.

Как да разпознаем признаците на следродилна депрессия?

1.     Струва ви  се, че близките не ви разбират и не ви ценят. Сълзите, апатията, умората са ваши постоянни спътници.

2.     Преставате да се грижите за себе си, превръщайки живота си в кръговрат от еднообразни действия. Домът ви е изпълнен с бебешки дрешки и всички те са за пране.

3.     Не искате да общувате с околните. Искате да се отстраните от външния свят.

4.     Вие, потънали в рутината на домашните задачи, съвсем сте престанали да се вслушвате във вашите истински желания. Често си го изкарвате на мъжа и на детето.

5.     Постоянно искате да спите, буквално падате от умора. Разбира се съществен фактор тук са психологичните и физиологични

промени в организма ви, и за това трябва да си даваме сметка. Освен това се променя хормоналният фон. Но да се намирате в потиснато състояние и за в бъдеще - не си струва. Стремете се да си разнообразявате живота!

Какво да правим ако следродилна депресия все пак ви е сполетяла?

1. Приемайте помощ от роднини. Помнете, че вашата майка или свекърва поне на първо време ще ви помогнат да изкъпете, повиете и приспите бебето. Не възприемайте съветите на нож! Помнете, че многогодишния опит и грамотните наставления от по-възрастните, ще ви помагат и в бъдеще. Никой не казва, че  сте лоша майка, но винаги се опитвайте да се учите.
2. Обръщайте внимание на мъжа си. На първо място, той сега се чувства самотен, както никога досега – нали отделяте цялото време за бебето. На второ място – той може да ви е отпомощ, ако го помолите за това. Не забравяйте, бебето си има и майка, и татко.
3. Не си струва да забравяте за себе си! Преди всичко – вие сте красива жена! Следете за състоянието на ноктите, косата и кожата си. Нищо няма да се случи ако вашето бебе прекара 15 минути в креватчето си, а вие през това време се погрижите за външния си вид. Силен грим и дълги нокти, разбира се не ви вършат работа, но почистената кожа и ясен поглед ще ви тонизират.
4. Не забравяйте за личното време! При първа възможност отидете на фризьор, козметик или на шопинг.
5. На първо време не се престаравайте и гответе само най- необходимото.
6. Опитвайте се поне веднъж дневно да си лягате едноверменно с детето. Нощният сън няма да ви е достатъчен за да се възстановите.
7. Ходете с детето на гости. Запомнете, че детето -  това не са само задължения и грижи, но и радост. Нали това е новият член на щастливото ви семейство!

Накрая искам да отбележа, че състоянието на следродова депрессия е често срещащо се явление. Затова не си струва да се измъчвате от мисълта, че сте лоша майка или домакиня. Просто сега трябва да преразгледате житейските си приоритети и да се научите да живете в хармония със себе си и с детето. И не се огорчавайте ако не ви се получи веднага… не греши само този, който нищо не прави.

Ирина чивилева

Каквото отвътре – това и отвън

- В какво е същността? – попитал ученикът
- Във висшата справедливост на света – отговорил учителят.
- А нима той е справедлив? Колко хора страдат… те са бедни, болни, а някои получават всичко без да положат усилие…
- Просто в живота всеки получава това, което иска- усмихнал се мъдрецът, - животът, съдбата са доста еластична субстанция и на всекиго се дава това, което иска всъщност.
- Какво говорите, учителю – подскочил ученикът – как можете… вие твърдите, че всички тези хора, преминаващи през нещастия, сами си просят тези неприятности?
- Седни, ти си още глупав. Този свят няма друг изход. Каквото отвътре – такова отвън… Ако те виждат света пълен с нещастия – мъдрецът замълчал – светът няма друг изход… светът е милостив към всички – той ще удовлетвори заявката на всеки. Той ще стане за човека такъв, какъвто човекът иска да го вижда.
- А защо тогава хората се стремят към нещастие? – сядайки на мястото си, попитал ученикът
- Такава е нашата култура. Този, който страда може да се оплаче и тогава ще му олекне. Ние мислим, че ако човек е преминал през ред изпитания, е достоен за нещо. Хората смятат, че ако са им се случили много неприятности, на тях ще гледат като на тези, който ги са ги преодолели – с уважение.
- Учителю, аз самият смятам, че тези които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знам какво е това да гладуваш и да понасяш трудности не от чужди разкази.
- И какво сега, за това ли трябва да те уважаваме?..
- Не, но Вие трябва да проявите поне капка уважение за това, че съм изпатил повече от вас.
- Виждаш ли, ти изискваш уважение за това, че си имал труден живот, по-точно не изискваш… Ти просто знаеш, че така трябва да бъде. Точно за това, именно желанието да получават уважение и значимост кара хората неосъзнато, на подсъзнателно ниво да си пожелават нещастия, за да има за какво после да ги уважават… А на света какво му остава? Той изпълнява, просто изпълнява нашите желания. Каквото отвътре – това и наоколо.

Данък върху сапуна (спокойно!)

Нашите предшественици не са били много компетентни по въпросите на хигиената. Което си е истина. Но не си мислете, че е защото не са чували за ползите от чистотата или че не са обичали да се мият. Всъщност в Англия и Франция, например, неумитите физономии и слепнали коси, дълго време са били на съвестта на правителствата на тези  страни.Те  смятали банята за чиста проба разврат и са въвеждали непосилен данък върху сапуна в продажба.

 През последните 2000 години банята много пъти е излизала на мода и се е демодирала. Даже сред аристократите е нямало пълно единодушие по този въпрос. Английската кралица Елизабет I, например, се миела веднъж на три месеца, а испанката Изабела Кастилска, известна с религиозния си фанатизъм, през целия си живот само два пъти е прилагала водни процедури – когато се е родила и непосредствено преди първата брачна нощ. Други, «ексцентрични» аристократи не са виждали нищо лошо в това да се къпят не по-често от един път седмично.

Тъкмо по времето на  Карл I редовното ходене на баня започнало да става популярно сред англичаните, и не щеш ли, кралят се поскарал с парламента, за което бил обезглавен. Неговото място заел ултрарелигиозният, ненавиждащ кралската власт пуританин Оливер Кромуел. И англичаните пак ги застигнала мръсотия.

Богобоязливите пуритани смятали чистотата недостойно дело. Всичко, което миришело хубаво, и за което (о, ужас!) е трябвало да се разсъблечеш – всичко е от нечистия. А и за да осъзнава по-лесно народът този постулат – новото правителство въвело много висок данък върху сапуна.

Въпреки че идеята за сапунения данък била на Кромуел, след реставрацията на монархията, новият крал Карл II не отхвърлил действащия закон. Защото щом хората са готови да плащат за да са чисти – нека плащат, така само хазната се пълни.

Данъкът просъществувал 200 години. Към него се отнасяли дотолкова сериозно, че към всеки производител на сапуни бил зачислен кралски наблюдател, чиято задача била да не допуска нелегално производство и продажба на сапун на черния пазар. Когато през 1800 –те години този данък бил отменен най-после, канцлерът на хазната произнесъл фраза, която станала крилата впоследствие: «чист народ – щастлив народ». От тогава и до сега в Англия не спира хедоничната сапунена вакханалия.

Страхът (друго измерение)

Войната не е за всеки. По време на виетнамската кампания при отказ за участие в мисията можело да ходят в затвора. И въпреки това

много млади хора са предпочитали да се окажат в една килия с явни престъпници, но не и се изложат на обстрел.

Имало обаче, в миналото времена, когато е можело войнският дълг да се избегне легално, просто като се плати данък. Този данък са заплащали рицарите, нежелаещи да воюват.

В онези тъмни времена смисълът на рицарството се е заключавал единствено в това да проливаш кръвта си в името на своя крал. В резултат на това много от тях получавали награди, построявали си замъци, женели се за дъщерите на важни хора, прихващали аристократични навици, и като цяло, започвали да водят достатъчно комфортен живот. И изведнъж някакъв крал им напомнял, че живеят така, само защото някога са се проявили като доблестни войни. Но сега, без оглед на това колко са ти слугите и колко са ти малолетните дечица – ако обичате – пак да воювате.

В крайна сметка Хенри II разбрал, че някои рицари все едно няма да воюват, но даже и да се съгласят – ползата от тях няма да бъде голяма. И се досетил, че е добре точно тези рицари да бъдат обложени с огромен данък и да плащат за своята страхливост. Рицарите плащали, кралят получавал пари и наемал нормални –годни за служба войници (които му стрували доста по-евтино, впрочем). Армията нараствала, известно време системата работела отлично, въпреки, че данъкът за освобождаване от служба непрекъснато се увеличавал.

Всичко свършило когато крал Йоан Безземелен (1167-1216), същият, който управлявал във времената на Робин Худ, повишил данъка за пореден път. Това би могло да мине, но той поискал да му плащат данък и тогава, когато войната отдавна вече била свършила. Защо човек да плаща за собствения си страх е обяснимо, но да плащаш за това, че кралят не планира да ходи на война този сезон – не е логично.Бароните така си го формулирали. И като резултат от тази история, кралят бил принуден да подпише знаменития документ под название "Magna harta" (1215), който значително ограничил кралската власт.