Живял си един човек. Когато бил още дете, баба му винаги казвала: „Внуче, ето като пораснеш голям, и ти стане много тежко на душата, а мене вече няма да ме има – отиди в храма… там винаги ще ти става по-леко”.
Така и станало. Пораснал. Станал му непоносим животът. Отишъл в храма. И тук го приближил един човек и му казал: „Не си държиш ръцете правилно!” Дотичала следваща: „Не си застанал където трябва!” Трета промърморила: „Как си се облякъл!” Отзад го дърпнали: „Неправилно се кръстиш!”. Накрая приближила една жена и му казала: ”Да знаете, най-добре е да излезете от храма, да си купите една книжка за това как правилно да се държите тука, и после чак да дойдете!”
Излязъл човекът от храма, седнал на пейка и горчиво заплакал. Приближил го Христос: „Защо плачеш, чедо?” А човекът го погледнал с тъжните си очи и му казал: „Господи! Не ме пускат в храма!” Прегърнал го Господ и тихо казал: „Не плачи, те и Мене отдавна не ме пускат там…”
MNOGO HUBAVO I ISTINSKO...ZA SAJALENIE I AKTUALNO...VAPREKI,4E ,,HRAMAT,, E VATRE V NAS...
ОтговорИзтриване