Данък върху сапуна (спокойно!)

Нашите предшественици не са били много компетентни по въпросите на хигиената. Което си е истина. Но не си мислете, че е защото не са чували за ползите от чистотата или че не са обичали да се мият. Всъщност в Англия и Франция, например, неумитите физономии и слепнали коси, дълго време са били на съвестта на правителствата на тези  страни.Те  смятали банята за чиста проба разврат и са въвеждали непосилен данък върху сапуна в продажба.

 През последните 2000 години банята много пъти е излизала на мода и се е демодирала. Даже сред аристократите е нямало пълно единодушие по този въпрос. Английската кралица Елизабет I, например, се миела веднъж на три месеца, а испанката Изабела Кастилска, известна с религиозния си фанатизъм, през целия си живот само два пъти е прилагала водни процедури – когато се е родила и непосредствено преди първата брачна нощ. Други, «ексцентрични» аристократи не са виждали нищо лошо в това да се къпят не по-често от един път седмично.

Тъкмо по времето на  Карл I редовното ходене на баня започнало да става популярно сред англичаните, и не щеш ли, кралят се поскарал с парламента, за което бил обезглавен. Неговото място заел ултрарелигиозният, ненавиждащ кралската власт пуританин Оливер Кромуел. И англичаните пак ги застигнала мръсотия.

Богобоязливите пуритани смятали чистотата недостойно дело. Всичко, което миришело хубаво, и за което (о, ужас!) е трябвало да се разсъблечеш – всичко е от нечистия. А и за да осъзнава по-лесно народът този постулат – новото правителство въвело много висок данък върху сапуна.

Въпреки че идеята за сапунения данък била на Кромуел, след реставрацията на монархията, новият крал Карл II не отхвърлил действащия закон. Защото щом хората са готови да плащат за да са чисти – нека плащат, така само хазната се пълни.

Данъкът просъществувал 200 години. Към него се отнасяли дотолкова сериозно, че към всеки производител на сапуни бил зачислен кралски наблюдател, чиято задача била да не допуска нелегално производство и продажба на сапун на черния пазар. Когато през 1800 –те години този данък бил отменен най-после, канцлерът на хазната произнесъл фраза, която станала крилата впоследствие: «чист народ – щастлив народ». От тогава и до сега в Англия не спира хедоничната сапунена вакханалия.