Страхът (друго измерение)

Войната не е за всеки. По време на виетнамската кампания при отказ за участие в мисията можело да ходят в затвора. И въпреки това

много млади хора са предпочитали да се окажат в една килия с явни престъпници, но не и се изложат на обстрел.

Имало обаче, в миналото времена, когато е можело войнският дълг да се избегне легално, просто като се плати данък. Този данък са заплащали рицарите, нежелаещи да воюват.

В онези тъмни времена смисълът на рицарството се е заключавал единствено в това да проливаш кръвта си в името на своя крал. В резултат на това много от тях получавали награди, построявали си замъци, женели се за дъщерите на важни хора, прихващали аристократични навици, и като цяло, започвали да водят достатъчно комфортен живот. И изведнъж някакъв крал им напомнял, че живеят така, само защото някога са се проявили като доблестни войни. Но сега, без оглед на това колко са ти слугите и колко са ти малолетните дечица – ако обичате – пак да воювате.

В крайна сметка Хенри II разбрал, че някои рицари все едно няма да воюват, но даже и да се съгласят – ползата от тях няма да бъде голяма. И се досетил, че е добре точно тези рицари да бъдат обложени с огромен данък и да плащат за своята страхливост. Рицарите плащали, кралят получавал пари и наемал нормални –годни за служба войници (които му стрували доста по-евтино, впрочем). Армията нараствала, известно време системата работела отлично, въпреки, че данъкът за освобождаване от служба непрекъснато се увеличавал.

Всичко свършило когато крал Йоан Безземелен (1167-1216), същият, който управлявал във времената на Робин Худ, повишил данъка за пореден път. Това би могло да мине, но той поискал да му плащат данък и тогава, когато войната отдавна вече била свършила. Защо човек да плаща за собствения си страх е обяснимо, но да плащаш за това, че кралят не планира да ходи на война този сезон – не е логично.Бароните така си го формулирали. И като резултат от тази история, кралят бил принуден да подпише знаменития документ под название "Magna harta" (1215), който значително ограничил кралската власт.