Веднъж падишахът пътувал край овощна градина и видял зад оградата старец, засаждащ прасковено дърво.
- Ей, старче, - обърнал се към него падишахът, - твоят живот клони към залез, ти няма да дочакаш плодовете на това дърво, за какво се стараеш?.. Зная какво ще кажеш:”Предците ни са се грижили за нас, а ние сме длъжни да се погрижим за потомците”. Но отговори, има ли смисъл да се мисли за миналото, което тъне в мрак, и за бъдещето, което още не е излязло от мрака? Та нали само настоящето ни принадлежи.
- На тебе, владетелю, не ти е дадено да разбереш градинаря! – отговорил старецът. – Ти не искаш да си спомняш миналото – значи, то е такова, че по-добре да го е нямало. Ти не искаш да мислиш за бъдещето, - значи се страхуваш от него… Така че – не ти завиждам за твоето настояще!
Няма коментари:
Публикуване на коментар