Лъжата и нейните крака

Би било доста полезно човек да е наясно кога го лъжат и кога не. Народните средства, използвани в такива случаи са прости, достъпни и несигурни. Най-често се използва командата “Погледни ме в очите”. Приема се, че при такава постановка на въпроса, на човек ще му е неудобно да лъже. Както народът е забелязал, този трик не върши почти никаква работа и затова е въвел контрапоговорката “Гледа ме в очите и ме лъже”.
Поговорката “На лъжата краката са къси”, не ме учи на нищо, защото аз винаги съм си представял лъжата като привлекателна млада жена с дълги крака и черен шлифер.
Когато отворим популярната психологическа литература по въпроса, виждаме множество предложения как почти сигурно да разпознаем лъжеца. Разбира се и там очите са на централно място – трябва да се следи едва забележимо разширяване на зениците при произнасяне на лъжа. Също така, съветват да се следи дишането - когато ни лъжат, хората започвали да дишат неравномерно. Да не говорим, че и лицето им се изкривявало, едното око ставало по голямо от другото, появявали се несиметрични бръчки по челото и така нататък.
На няколко пъти се опитвах да си представя такава ситуация, в която някой, въоръжен с тези знания, се опитва да хване кога го лъжат. Очевидно ще се наложи толкова проникновено вглеждане, че изплашеният събеседник или ще ви помисли за луд или ще хукне да бяга надалеч, което си е пак същото. По този начин, той със сигурност няма да успее да ви излъже в момента и ще трябва да го отложи за по-късно. Това не е много утешително.
Мисля си, че проблемът тук е в друго. Преди всичко лъжата има страшно много лица – от обикновено премълчаване на истината по етични съображения, до измисляне на нова версия за даден проблем, която предлагаме вместо истинската с цел манипулация и постигане на някакви облаги.
Друга особеност е професионализма на лъжеца. Има една поучителна история, за това как би подходил американец и руснак за да се отърве от досадни задължения. Американецът ще се престори, че го боли глава, докато руснакът ще направи така, че тя наистина да го заболи. Забележете, че и двамата постигат целта си, но американецът го прави с пълно съзнаване на лъжата си, докато руснакът, по някакъв неведом дори за него начин, се изхитря да остане чист пред съвестта си.


Детектор на истината
Има ситуации когато установяването на истината е от критична важност за съдбата на хора, опитващи се да решат даден проблем. Най-чест пример е областта на криминалистиката, когато трябва да се установи извършителя на дадено престъпление. В такива случаи се използва детектор на лъжата. Принципът на детектора е същия като погледни ме в очите, само че, вместо това се изследват други, по трудно доловими реакции на организма, които се променят, когато човек не казва истината. Приема се, че и най-безскрупулния професионалист ще се развълнува поне малко като реши да излъже и тази реакция се регистрира от апарата. Съществуват и куп истории за това, как големите майстори успяват да излъжат скромния уред, но това е друга тема.
И така, доколкото не е прието да ходиш навсякъде с детектор в джоба, новините са неутешителни – всеки може да ни лъже когато и както си поиска и ние не можем да го хванем. Добрата новина е, че в много голям процент от случаите, човек предпочита да бъде излъган. Така че – конфликт няма.
снимка: Wikimedia