Има една наука, която от древни времена досега, не е претърпяла кой знае какво развитие или велики открития и тя се нарича логика. Ясно е, че и древния грък и съвременния българин ще се изнервят почти еднакво когато някой им говори нелогични неща или по-просто казано – глупости. И докато логическите закони са неизменни и добре изучени, един дял на тази наука наречен женска логика, сякаш непрекъснато остава неизучен. Това най-вероятно се дължи на сложността и невъзможността да се изведат поне някакви закономерности, които да са постоянни във времето. За нея може да се разсъждава единствено сравнявайки я с общоприетата логика, /които някои наричат “мъжка”, но това е твърде сексистко/. Ще се опитам внимателно да обознача и систематизирам основните различия.
Преди всичко, женската логика е по-специализирана. Тя се използва предимно в ситуации на спор и там постига резултати, на които Аристотел би завидял. При един обикновен спор, се тръгва от общи предпоставки, минава се през различни виждания и накрая се приема един общ извод. При спор по законите на женската логика напълно е възможно всички участнички накрая да се окажат прави. За да се избегне този парадокс, се налага въвеждането на понятието “всеки е по своему прав”. Това следва да се тълкува така: “използвайки законите на логиката по този начин, ти наистина се оказа права” или: “твоят извод е верен, но аз имам по-добър”. Доколкото съвременното развитие на науката все още не позволява да се прогнозира категорично кой е печеливш в този тип спорове, на помощ ни идват няколко допълнителни правила.
1. Твърдение останало без възражение, се счита за доказано.
Няма никакво значение по какви причини не е последвало възражение. Например, ако с висока скорост бъдат изказани 10-15 съждения, има голяма вероятност, поне 2-3 да останат без отговор. Въпросът е едно от тях да е последно. Това може да се постигне лесно, ако едната от спорещите бързо излезе от стаята. Ако нещо и попречи /например нефункционално разположен гардероб/, тя може да използва запушване на ушите, като и тук скоростта е решаващ фактор.
2. Този, които успее да каже последната дума в спора го печели.
Това означава, че каквото и да става, вниманието ви трябва да е фокусирано към последното изказване на опонентката. И наистина, ако успеете навреме да реагирате и да го отхвърлите, достатъчно е след това разговора да бъде прекратен. Това разбира се, не винаги е лесно.
3. Всяко твърдение може да бъде не само опровергано, но и отхвърлено.
Отхвърляйки дадено изказване, вие го признавате за безмислено и го оставяте без внимание. Нещата са много прости: ако вие съумеете да отхвърлите последното изказване на опонентката си, то предпоследното ви изказване остава без отговор и в съответствие с т.1 вие печелите спора.
4. Ако един пример не винаги доказва дадено твърдение, то два са напълно достатъчни.
Това правило е подсказано изключително от опита и досега няма приемливо научно обяснение за механизма му на действие.
5. Поискайте доказателства с примери, а след това обвинете опонентката си в дребнавост.
Едно много старо правило, някои учени твърдят, че е съществувало още в каменния век, според други, то се появява за пръв път по времето на Клеопатра.
Както се вижда, женската логика е един много динамичен клон на науката и най-приятното е, че той продължава да се развива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар