Една вечер при князa отишъл слугата му и казал:”Вашата жена, моята господарка, се държи подозрително. Сега тя е в своята стая. Там се намира големият съндък, който принадлежеше някога на Вашата баба, и който е толкова голям, че може да побере човек”.
- Обикновено там се държат дантели – възразил князът
- Аз мисля, че сега там има още нещо. Тя не ми позволи, на мен, Вашия слуга, да погледна вътре.
Князът влязъл в стаята на жена си и я намерил безпокойна.
- Ще ми покажеш ли какво има в този сандък? – попитал той
- Това са все подозренията на Вашия слуга. Не ми ли вярвате? – отговорила жената.
- Не е ли по-лесно да отворим сандъка, без да мислим от какво е продиктувано това?
- Страхувам се, че това е невъзможно.
- Той какво – заключен ли е?
- Да.
- А къде е ключът?
Тя показала ключа и казала: „Пропъдете слугата, и Вие ще го получите”.
Князът заповядал на слугата да се отдалечи. Жената подала ключа и, явно смутена, напуснала.
Дълго размишлявал князът над случилото се. След това извикал двама слуги и двама градинари. Заедно те занесли съндъка през нощта в далечната част на градината и го закопали, без да го отварят.
От тогава нито дума за това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар