Непосилната лекота

Веднъж си вървял един мъдрец по пътя, любувал се на красотата в света и се радвал на живота. Изведнъж забелязал нещастен човек, прегърбен под непосилно бреме.

-         Защо се обричаш на тaкива страдания? – попитал мъдрецът.

-         Аз страдам за щастието на своите деца и внуци – отговорил човекът. – Моят прадядо цял живот е страдал за щастието на дядо ми, дядо ми цял живот е страдал за щастието на моя баща, баща ми е страдал за моето щастие, и аз ще страдам през целия си живот, само и само моите деца и внуци да бъдат щастливи.

-         А имало ли е щастливи в твоето семейство? – попитал мъдрецът.

-         Не, но моите деца и внуци непременно ще бъдат щастливи! – отговорил нещастният  човек.

-         Неграмотният няма да научи никого на четмо, а къртицата няма да възпита орел! – казал мъдрецът. – Научи се първо ти самият да бъдеш щастлив, и тогава ще разбереш, как да направиш щастливи своите деца и внуци!