Sponsored By

Sponsored By
Конкурс "Красиво село"- Участвайте тук. Спечелете ваучер на стойност 50 лв от Photo Pavillion!

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Дистанция (докъде може)



Понякога, като пътуваш в трамвая и замислен накъде отива човечеството, може и да не забележиш как са ти откраднали портфейла. Знай: освен всичко друго, ти току що си получил практически урок по теория на психологическата дистанция.

Както всеки е забелязал, ние изразяваме отношението си към даден човек не само като му кажем: “колко сте мил/а” и го погледнем втренчено, но и с това, на какво разстояние до себе си го допускаме при контакт. Това си е личното ни пространство, очертано около всеки от нас с невидими, но абсолютно ясни за всички нормални хора граници. Във връзка с това, психолозите разделят дистанцията, на която някой е склонен да допусне другия до себе си на четири зони.

Зона на интимното общуване.
Тя е от 50 сантиметра до непосредствен телесен контакт. Както всички сме забелязвали, от такова разстояние си общуват влюбените, родителите с децата си /преди пубертета/ и много близки приятели. Навлизането в тази зона на непознат човек е нещо недопустимо и обикновено се приема като сигнал за агресия и заплаха. Разбира се, има някои професии, при които такъв контакт е разрешен – лекари, медицински персонал, шивачи и други такива, които само така ще могат да ти свършат работа. Дистанцията в препълнения трамвай също ни налага една интимност, която е нежелана, но пък осигурява на професионалните джебчии подходящи условия на труд.
Проблемът се проявява  по интересен начин при различните култури. Общата закономерност е, че при по-южните народи /особено в Латинска Америка/ при разговор със случаен събеседник на улицата, той се стреми да се качи върху теб, показвайки по този начин учтивото си желание да ти помогне.

Зона на личното общуване /от 50 см до 1.5 м/.
Като правило, това е разстоянието, при което контактуват познати помежду си хора. То им позволява да се ръкуват, да се докосват един друг, да се потупват по раменете и т.н. Никому не е приятно както си чете вестника в полупразното кафене да му се нахендри някой непознат фен, въпреки, че евентуално е поискал разрешение. Разбира се, че е неприятно, той нарушава тези интимни метър и половина, за които вие закономерно смятате, че ви принадлежат.
Зона на формалното общуване /от 1.5 м до 3 м/.
Това е разстоянието, при което се провеждат делови, случайни и насилено - любезни разговори. Това е също така разстоянието, от което шефът споделя с вас последните си прозрения в областта, в която вие сте компетентен. Интимни теми не са предвидени, помислете си колко би било нелепо да споделяте лични неща с някого, който седи на три метра от вас.

Зона на публичното общуване /над 3 м/.
Представете си ситуация, в която вие удобно седите в уютна заличка и търпеливо чакате да свърши поредното безумно съвещание. Недалеч от вас можем да видим и скромния оратор, който възхитен от гласа си, безуспешно се опитва да привърши речта си от три часа насам. Това е то публичното общуване. При него са неуместни интимни жестове и коментари, не можете да си позволите да потупате лектора по раменете, намеквайки му, да приключва вече, не можете да смените темата с друга, по-интересна за вас и околните /например как е прекарал уикенда/. Ако непременно желаете да се намесите, трябва да спазите ред процедури - да поискате думата с вдигане на ръка, да инсценирате спешно повикване по повод болест на роднина и други подобни.

Всичко това идва да ни покаже, че ситуацията много наподобява тази при шофиране – за всяка скорост си има съответната дистанция. Спазвай я и безопасността ти е гарантирана.


Няма коментари:

Публикуване на коментар