Защо се случва така, че деца и родители постоянно се карат, тровят си живота с постоянни сръдни, забележки и дребнави спорове? Къде е причината? Старите ли са толкова обидчиви и докачливи, или на младото поколение не му достига търпение и разбиране за нещата?
Тези семейства, които са принудени да живеят заедно с родителите, на свой гръб са изпитали всички трудности, които неизбежно се случват когато на ограниченото количество квадратни метри се събират три поколения, и всички те са със собствени възгледи, ценности, принципи и характери.
Да, често конфликтите между родители, деца и внуци приемат такъв обрат, че за нормални семейни отношения е сложно да се говори. И изглежда така, сякаш няма изход – не можеш да зарежеш старците с отслабващо здраве да живеят сами, дори и да живеят наблизо – все едно животът им трябва да бъде взет под пълен контрол, да им се оказва постоянна помощ и грижа. Трудно е и за родителите, които доскоро са имали безусловен авторитет и са можели да поучават, наставляват и контролират децата си. Сега те трябва да осъзнаят, че живеят по-скоро встрани от скоростната лента, а животът на порасналите им деца е чужд живот, в който съвсем не ги допускат, или пък правят това без никакво желание.И тогава родителите започват да искат по някакъв начин да си върнат предишните права, предизвикват с поведение и упреци – атмосферата остава нажежена.
Как да се нормализират отношенията, възможно ли е това? – Разбира се, ако проявите търпение и разбиране. Помислете преди всичко за това как вашите възрастни родители вече не са особено здрави хора, които разбират, че животът им върви към залез. Те вече не са същите, които са били, нямат толкова сили, стеснен е кръгът им от интереси и възможности. И най-важното, появява се страхът да си стар, безпомощен, болен и да се превърнеш в товар за своите деца. Особено тежко за осъзнаване е това за хората, които са водили наситен и енергичен живот, имали са много интереси и увлечения. За тях настъпващата старост е сериозен стрес, и те се съпротивляват както могат. Точно тези родители започват с всички позволени и непозволени методи да укрепват своя авторитет и искат да контролитрат семейството на порасналите си деца, за да върнат времето, когато тяхото мнение и съвети са били приемани безпрекословно. Но ако си помислим, всъщност им трябва съвсем малко – съучастие в живота на цялото семейство, възможност да живеят с общите интереси, задачи и проблеми. И младото поколение трябва просто да разбере и признае това и да не отдалечава родителите от останалото домочадие.
Това се прави просто: като дойдете от работа, разкажете за своите неща на родителите си, разпитайте ги какво са правили във ваше отсъствие. Измислете им леки битови задачки, за да се чувстват полезни. Ако имате възможност да се възползвате от техния съвет, непременно подчертайте колко е разумно и уместно е такова решение, благодарете. Обсъждайте семейните планове, не ги изолирайте.
Ако са ви дошли гости, поканете ги на общата маса, дайте им възможност да произнесат тост, да пообщуват с вашите приятели. Седнете, послушайте обикновенните им разкази за това, което им се е случило през деня. Празнувайте техните празници и рождени дни, канете техни приятели. Подарявайте им подаръци – всеки знак за внимание е много важен – той говори за вашата любов и загриженост.
Ако вашите родители живеят отделно не забравяйте да им се обаждате. Правете го всеки ден. Дори кратък разговор и въпроси за самочувствието и живота ще са много важни и приятни за възрастните хора. И разбира се, редовно ги навестявайте - не само за да им занесете продукти и лекарства. Много важно е да прекарвате време с тях – да пообщувате и да поговорите – поне за кратко, но заинтересовано и неформално. Споделяйте грижите и проблемите на старците – не ги отхвърляйте защото ви се струват незначителни или несериозни. Даже търпеливо изслушан разказ за конфликта със съседката или новия сериал за стария човек ще е по-важен от купчини с лекарства и храни, които сте оставили в движение.
Не ограничавайте общуването на възрастните родители и вашите деца. Бабите и дядовците трябва да общуват с внуците – това ще е полезно и за двете страни. Даже ако старите са болни и безпомощни, внуците трябва да виждат и разбират, че в живота има мъка, старост, немощ и болести. Иначе ще израснат бездушни егоисти, а вас ще ви чака тежка старост.
Животът минава бързо и започваш да разбираш това едва след като премине по-голямата му част. И вие някога ще станете стари и безпомощни. И само от това как вие самите се отнасяте към своите родители, от това как възпитавате собствените си деца с личен пример, ще зависи как собствените ви деца ще се отнасят с вас, когато на вас ви потрябва грижа и помощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар